Вероятно сте запомнили момчето, качило се на сцената с онзи мъничък букет и необикновена искра в очите? Същото това момче с години приятелство бе успяло да завърти главата на Ким Техьонг, докато младият артист не се самоосъзна. Бе хлътнал по момчето на пекаря и бе повече от нещо моментно.

Пет години по-късно от онази крайно разтрисаща, но гениална пиеса на Ким, той и Чон Чонгкук - синът на пекаря, който винаги даваше на Техьонг по няколко кексчета след всяко негово представление, се наслаждаваха на здрава и процъфтяваща връзка, като и двамата вече бяха с другия от достатъчно дълго, за да се нагодят един с друг като два камъка на една силна мелница. На седемнадесет, Чон бе признал чувствата си на Техьонг. Още тогава той бе отвърнал на тях и то по възможно най-хубавия начин. Ким дни преди Кук да си признае, се бе оказало, че бе написал песен за него, също признание. И това, само по себе си, бе трогнало Чонгкук прекалено. Още тогава, той знаеше, че за нищо на света не би пуснал Техьонг, след като вече го имаше в обятията си.

След две години стабилна връзка, за рождения ден на Чонгкук, Техьонг му подари нещо, което постепенно се превърна в дори по-голям подарък. Бе му подарил първия си път, а месеци след това бяха научили и добрите новини. Двамата чакаха дете. И никога преди не са били така щастливи.