Това беше грешно. Не само че името ми сигурно се бе изпарило от вълшебния списък на Клаус, но и никога нямаше да попадне отново там.

Почти бях изнасилила Дядо Коледа.

Или поне доколкото можеше да се вярва на този мъж, че бе той. А аз му вярвах. Не спирах да мисля за това, скубейки си косата и обикаляйки хола.

Няколко часа след като почти го изядох с една целувка и едва се спрях бях готова да му налетя отново. Не знаех къде да се дяна от срам. Клаус просто стоеше гол насред стаята и държеше възглавничката за декорация от дивана на чатала си, защото колана на халата беше издъхнал. Беше се върнал с празни ръце от стаята, без да повдигне темата за вибратора повече.

-Съжалявам, съжалявам...

Накрая чернокосия секси мъж въздъхна и се просна на пода, все така придържайки възглавницата пред себе си.

-Няма нищо.

Спрях да обикалям, втренчвайки се в бронзовия му загар. Беше лек, не натрапчив и много възбуждаща комбинация с тъмните му сини очи. Дори не се сетих да питам от къде го има, ако живее в Лапландия.

- Как така нищо? Аз те целунах! После бях готова да правя ... Може да си женен, или да имаш приятелка! - изброявах на глас. -Не е като да целуваш непознати всеки ден. Да, ти си секси и всичко, но...

Бях прекъсната.

-Всъщност ми хареса.

Очите ми се уголемиха до размер на поничка. Заекнах, мъчейки се да кажа нещо. Каквото и да е. Темата за глобалното затопляне? Не,щеше да го жегне. Плоските задници на жените? Лоша Тами!

Обеци? Коледни подаръци? Сякаш правех намек:

Златотърсачка на три часа!

-Наистина, няма нужда да се извиняваш. Няма правило което да гласи, че правя нещо грешно. Просто не съм го правил от много време.

Устата ми можеше до се отвори толкова широко при изказването му, че сама да си извадя челюстта. Въпреки това я задържах затворена. Този човек се шегуваше. Ако наистина бе Дядо Коледа, нима сигурно имаше магия и реално той имаше деца? Внуци дори?

-Как така?

Звучах объркана? Меко казано. Голямата му ръка се вдигна и грубо разтри лицето му.

-Не мога да говоря за миналият си живот.

"О!"- уфромих само с устни, незнаейки какво да отвърна.

-Не, не е това!

А какво беше? Дядо Коледа имаше магия с която трябваше да си мълчи?

-Добре. - казах сериозно. -Ще забравим за всичко това и ще изчакаме някой да те вземе. Каза, че ще си тук само до довечера. Всички магазини са затворени,а аз трябва да сготвя.

Синеокият кимна с разбиране. Дори с това нормално движение мускулите му изпъкнаха и увлажниха устата ми. Лигавех се като куче пред дебел кокал.

О,това прозвуча мръсно.

-Ъъ, можеш да дойдеш с мен в кухнята. - предложих.

Усмивка разцъфна на красивото му лице, карайки ме да забравя възбудата си поне за малко. Беше като дете, на което са обещали огромно лакомство.

В продължение на час часовника не бе погледнат от никого. Оставен да тиктака над камината в хола, ние бяхме над фурната, борейки се с гладните си стомаси и изкушаващата миризма на пай. Клаус ми бе помогнал да се справя с пуйката, която не бе никак голяма. В своя защита щях да кажа, че не бях очаквала гости.

Докато потупвах месото с брашно Клаус мина покрай мен и уж небрежно разлях малко от него по тялото на Дядо Коледа. Усмивка на малък дявол се разля по лицето ми. Прашинките се посипаха по корема и гърдите му, някои даже се спуснаха под халата.

Направух същата пакост и докато намазвах готовият пай с мед. Това беше много по-пикантна гледка. Клаус се правеше, че не знае какво правя и спокойно почистваше тялото си с крайчето на кърпата. Щях да отрежа онова парче и да го гложа под възглавницата си и щях да изпотроша фейчката на зъбките, ако ми го откраднеше. Щеше да се моли за милост.

-Готови сме. - обявих, докато в ума си вече забивах нос в плата, докоснал кожата му.

На мен ли ми беше адски горещо или камината бе изяла завесите? Явно беше от мен, защото Клаус още беше близо. Стоеше до вратата, опрял бедро на шкафа до малката керамична мивка.

Тъкмо изваждах пуйката от фруната, когато усетих Клаус да се приближава. Ходилата му с перфектните си пръсти и форма глухо тупкаха по пода ми, докато не достигнаха до мен.

-Ухае чудесно! - усмихна се на творението ми.

Ако бях друга жена бих се изкикотила, но само кимнах, оплезила наполовина език и съсредотичена над птицата в тавата. Наистина изглеждаше прекрасно. Ето още едно доказателство, че когато човек имаше желание нещата се получаваха добре. Само и Клаус да не бе така изкушаващ като кекса...

-Какво?

Чак сега осъзнах, че се бях втренчила в мускулестите му гърди. Такова тяло имаше само Давид на Микеладжело, не и Дядо Коледа.

-Нищо! - поклатих глава и брашното от косата ми се посипа по пода.

Взех таблата, носейки я към масата, където щях да го поканя след малко. Кога бе минал цял ден? Направо не беше за вярване колко бързо летеше времето!