Беше Коледа.

Оставаха четири часа до полунощ.

Още две движения на Клаус и колана на халата щеше да издъхне.

Още две движения до душевния ми оргазъм.

Стиснала зъби, за да не се пресегна и да докосна адамовата му ябълка, изпъкнала заради позата в която седеше, се насилих да гледам телевизора.

-Какво е това?

Пръста му сочеше нещо в другия край на къщата. Намръщих се и се завъртях на дивана. Вратата на коридора бе отворена напълно, също и тази на стаята ми. А розовият ми вибратор стърчеше като варварски завоевател на средата на шкафа.

Пребледняла, се обърнах и се помолих да се слея с тапицерията на дивана. Господи.

Шибаният вибратор бе в неоново зелен цвят, а бузите ми святкаха като фарове на кола.

Линейка. Скоро щях да се нуждая от линейка. Ето чии фарове щяха да бъдат.

-Какво е? - погледна ме с любопитство.

Ако имах вратовръзка сега щях да я скъсам в опити да си поема въздух. Ала бях само по памучната си пижама.

-Това е....острилка.

Сериозно ли Тамита?! ОСТРИЛКА?

Сините ириси на Дядо Коледа ме пронизаха като сигнализатори за лъжа. Той знаеше. По дяволите, кучият син знаеше, че машинката не е за моливи и не моливите вливат в нея.

Вирнах брадичка и кимнах към телевизора.

-Виж, Калинката и черният котарак.

Калус задъвка замислено долната си плътна устна, с което запрати сладка тръпка по целият ми гръбнак.

-Острилка значи... - разсеяно го чух да си мърмори.

Преглътнах тежко и се плъзнах по-далеч. За жалост бях на ръба на дивана, почти летях. Скоро щях да загубя равновесие и да се пльосна на пода, а това нямаше да е много женствено.

-Искам да видя как работи.

Сякаш някой изсмука целият кислород в стаята. Погледнах го ужасено само за да се уверя, че съм чула правилно.

-Моля? - това моят глас ли беше?! - Защо?

Подозрението ми се засили. Усетих го като топка ниско долу в стомаха. Напрежение. Страст. Импулс. Бях като нажежена стомана, нуждаеща се от леденостуден душ. А Клаус само подклаждаше огъня.

-Искам да видя как работи. - повтори,устните му се движеха бавно.

В този момент, забравила за мястото на което седях, изпаднах от дивана като ненужен товар от самолет. БАМ! Бузата ми целуна паркета, а новата ми позиция разкри ухиленото изражение на Клаус когато чернокосият се надвеси над мен.

-Да отида да я взема? - измърка миловидно.

От ушите ми сигурно излизаше пара, но проклета да бях, ако не кимнех. Умирах от желание да видя какво ще направи, любопиството пареше в задната страна на скалпа ми като досаден сърбеж.

-Добре. - прошепнах.

Клаус се изправи и мина от моята страна на дивана. Очите ми бяха толкова ниско, че когато мина над мен видях....

О!
МИЛИ!
БОЖЕ!

Малкият Клаус не беше малък и аз знаех това. Но сега Малкият - не малък - Клаус беше огромен и ...

Мамка му, нещото изглеждаше готово да чупи орехи.

Нуждаех ли се от още една лешниктрошачка в къщата си? Да, по дяволите!

-Да взема ли молив? - провикна се с насмешлива нотка в гласа си.

Вдишах като удавник.

-Не. - все така тихо прошепнах.

Изгарях. Топях се като желе на пода, но когато го видях да държи неоновия ми вибратор с онзи поглед, погледа за който бях чела по книгите, щях да експлодирам. Входа ми се овлажняваше като че беше счупена водосточна тръба и съвсем скоро бельото ми беше като Ниагара.

Да видиш толкова секси мъж каго Дядо Коледа да държи вибратор трябва да бъде забаранено и наказвано със смърт. Това беше най-греховната гледка изобщо.

Пасти да ядяха всички порно клипчета!

-Сега какво?

Погледнах го и се изправих от пода. Ръката ми беше изтръпнала когато я протегнах към него. Клаус издиша и действието разкри здраво стиснатата му челюст. Беше стиснал зъби сякаш самоконтрола му беше на път да се срине безвъзвратно.

-Аз ли ще използвам острилката, или ти?

Това би било най-глуапвия въпрос във Вселената погледнат отстрани от човек, който не знаеше какво правим. А ние също не знаехме какво правим. Не знаех дали Клаус усещаше по колко тънък лед стъпвахме и двамата. Не знаех още колко ще издържа без да свърша само като го гледах. И не знаех кой беше Мат.

Пощальона?

Дресьора на кучето на леля ми Мей?

Бащата на пра-дядо Хю?

Порцелановата чаша в мивката?

Имаше ли значение?

Очите на Клаус бяха светещи сфери, прогарящи дупка в лицето ми. Желанието му беше като истинско, сякаш бе трети човек и дишаше, хранеше се и спеше като такъв. Сякаш беше стоял до мен през цялото време.

-Нека аз.

Изскимтях. Смаяно покрих устата си с ръка, ала беше късно. Усмивка на чиста мъжка победа се плъзна по устните му. Тези сладки, меки, розови и пухкави възглавнички. Исках да ги вкуся. Да ги погълна. Да го вмъкна под памучното долнище на пижамата си и да му татуйрам на стегнатия му задник:

"Личният вибратор на Тамита".

И боговете да се смиляха над мен, ала този мъж нямаше намерение да си играе с вибратора. Усещах го. Усещах капитулацията си пред него, неговото полудяване от желание.

-Нуждаем ли се от него?

Зениците ми се разшириха невъзможно широко докато пръста му закръжа около главичката на изкуствения пенис. Задъхах се.

-Още нямаме молив. - изтъкна със замислено изражение.

Облизах устни. Искаше да играем? Но аз нямах време за игрички! Защо бе избрал да ме измъчва сега? Защо Дядо Коледа ме измъчваше? Не трябваше ли да е добрият старец, ослужлив за всички..

Изведнъж въображаема предупредителна табела беше запратена право в челото ми, свалайки ме на земята.

-Спри! - вдигнах ръка между нас.

Беше се приближил опасно много. Можех да подуша естествената миризма на мъж и любимият си шомпоан.

-Какво? Аз не правя нищо! Просто търся молив... - пръстите му се пресегнаха да докоснат устните ми, но аз ги блъснах настрани.

Изправих се и сграбчих възглавницата, за да я използвам за щит.

-Моливите са в другата стая, над нощнито шкафче. Намери ги сам. Чакам те тук.

Бицепсите му се стегнаха и устата му се изви разочаровано. Нима и той искаше това, което и аз?

-Сега се връщам.

Завъртя се на пета и пое по коридора, оставяйки ме сама и гореща. Сърцевината ми се молеше за него,езика ми жадуваше да оближе мускулите на стегнатия му корем, ала не. Още четири часа.

Само още четири часа.

-Бъди силна Тами. - заповядах си сама в стаята, но вероятно ме беше чул.

Не че имаше значение. Нямаше да чукам бясно Дядо Коледа. Нямаше да разлея маршмелоу на гърба му и да ги изям една по една, докато не схрускам кожата с лек бронзов загар.

Нямаше.

"А искаш!" - напомни ми вътрешният ми глас.