Клаус примига очудено, но пристъпи навътре.

-В-в-вярваш ли ми вече?

Стиснах ръце в юмрук. Да гледаш как един висок и силен мъж да трепери, беше нещо, което караше и лайно да изглежда по-ю
мъжествено. Разбира се,аз нямаше да му го кажа. Той бе гол. Беше стоял на двора ми с часове. Сигурно съседката сега викаше линейка, ако го бе видяла. Като нищо да се бе гътнала на грозната си веранда, а нейният Цербер да бе започнал да я поглъща жива.

-Млъквай и кажи колко да е топла водата.

Бях бясна. Отново. За втори път в периода от ден. Отново заради някой от другият пол. Шибани мъже. Шибани дядоколедовци.

-

Мислиш,чи съм луд.

-Не. Изобщо. Но си достатъчно луд, че да ти повярвам, ако признаеш че си такъв. Сега млъкни и използвай някое от маслата за тяло. Миришеш на еленски изпръжнения и сажди. - махнах с ръка от смрадта лъхаща от далече.

Как не я бях усетила до сега? Дядо Коледа не трябваше ли да мирише на курабийки с късметчета на които пише глупави текстечета?

Оставих го да се къпе, зорко наблюдавайки го от края на коридора. Нервите ми бяха изпънати до крен предел.
Бях ужасно бясна през цялото време, но когато го видях да отмята коса и да насапунисва гърдите и корема си, изпуших. Сякаш бях влак и бе време да изпусна проклетата пара през ушите си Трябваше да изляза от там, преди да бях експлодирала.

Изпила чаша уиски, го чаках в хола. Не очаквах това което се яви пред очите ми. Изобщо. Беше чист и преди това, но да го видя как пеистъпваше гол в хола ми, а капките от душа да се стичат по изваяният му корем, падайки в падинката на корема му беше нещо, което миналит път ми се размина заради нахалната хавлия. Сега там стояха ръцете му.

-Благодаря.

Кимнах с пресъхнало гърло. Ако това бе Дядо Коледа,то Купидон сигурно бе мокрият сън на девиците.

-Алелуя! -излаях, неспособна да се удържа. - Понеже отново си в дома ми, имам едно изискване. Кажи ми името си, или оставаш гол до края на вечерта.

Веждите му се сближиха, но той твърдо повтори както всеки път преди това:

-Името ми е Дядо Коледа и аз наистина съм Дядо Коледа. Жено, защо не ми вярваш?

Чашата преля. Изправих се от мястото си до барплота и се приближих към мокрото му тяло.

-Целуни ме. - казах.

Клаус отстъпи назад.

-Не мога. Това няма да е правилно.

-Целувал ли си жена преди?

По бузите му изби руменина.

Мили.

Боже.

-Клаус...

-Това не е името ми!

Направих още една крачка, озовавайки се на сантиметри от него.

-А кое е?

Той въздъхна и гърдите му почти опряха в моите.

-Не знам.

Изкривих лице в гримаса.

-Целуни ме и ще разбера дали ме лъжеш. - без да му дам много голям избор, зачаках без да се отдръпвам.

-Как това ще покаже дали лъжа? - оплака се.

В котраст с думите му, усетих пръстите му да галят кожата на врата ми. Бяха като пеперуди, пърхащи с копринените си крилца. Докосването му бе меко, но колебливо. По дяволите, беше сладко! Нервността му пролича в блестящите му очи, които ме гледаха засрамено докато не достогна устните ми със своите. Бяха толкова топли и мокри,че простенах и се притиснах по-силно в него. Капчиците се сплескаха между моите устни и неговите, докато той бавно и внимателно ме целуваше. Дъхът му гъделипкаше скулата ми, а ръката му трепереше леко на врата ми.

Дядо Коледа не само стоеше пред мен, но и не бе докосвал жена от дълго, дълго време.

-Спри!

Не го казах, защото исках. Изобщо не исках да спира. Но той бе прав и това бе грешно. Грешно бе,защото му вярвах. Освен, ако не се бе натискал с някое джудже. Потрепери при мисълта и едва не се разсмях. Той стоеше с ръка в края на тила ми и с почервенели бузи. После отсъпи голяма крачка назад и разтри ръката си.

-Съжалявам, аз...не трябваше. Прости ми.

Колко беше сладък. Прочистих гърлото си за да не издам тлеещия огън в слабините и тялото си, след което казах:

-Вярвам ти.

Когато очите му светнаха, побързах да добавя:

-Донякъде.

Клус кимна и запростъпва неловко на едно място, с което мускулите на бедрата му опънаха хавлията, а тези на ръцете му се изопнаха като корабни въжета. Преглътнах един тон слюнка.

-Колко е часът?

Разсеяно погледнах часовника.

-Пет следобяд.

Гледаше всичко друго, но не и мен, когато заговори с дрезгав глас.

-Дрехи. - каза го меко, подчертавайки липсата им с потрепване на пръстите си върху нещото под дланта му.

Исумтях.

-И да загубя тази гледка? За нищо...

Погледа му стана предизвикателен. Добре, бях минала границата и нещета може наистина да се разгорещят, а аз май не бях готова за това.

Засега.

-Нямам, но можеш да вземеш големият халат в дрешника ми и да се загърнеш с него.

Клаус кимна с благодарност, но не помръдна. Вярно. Къщата бе моя. Тръгнах и минавайки покрай него подхвърлих закачката, че не му бе пречело да нахлуе през комина ми сутринта.