-Вече не ти вярвам. -отсякох.

Клаус се изправи и махна ядосано с ръка.

-Нямам име, нито други дрехи. Паднах в комина ти, докато се мъчех да полетя и мога да прочитам мислите на децата. Това не е ли достатъчно за да ти повярвам?

Прихнах в бурен пристъп на смях. Увладях се колкото да попитам през насълзени очи:

-Какво мисля в момента?

Той присви очи, видял, че се шегувам.

-Ха, ха! - изимитира ме, но с видим сърказъм. -Ти не си дете! - сериозно ме отряза. -Няма как да ти го докажа, но се кълна, че съм аз.

-Тогава напусни! - посочих вратата. - Аз се отказвам от това да съм бавачка на мъж, който не познавам. При това гол! С какво да те облека? С какво да те храня? Ако майка ми те открие у дома ми ще получи инфакрт!

-...инфаркт от?

-От гледката на голият ти секси задник, глупако!

Клаус зяпна. Да, това беше лоша дума за Дядо Коледа, но той не бе него, по дяволите!

-Не ме гледай сякаш ще извадиш списък от задника си и ще ми запишеш името! Не. Ти. Вярвам!

-Кой те е учил на такъв език жено? - извика ужасен.

Трепнах от тона му. Сякаш ми бе баща.

-Извинявам се, но това не променя факта, че не ти вярвам.

Чернокосият стисна челюст и плътните му устни се свиха ядосано. Май добрият Дядо не бе толкова мекушав, за колкото го пишеха в книгите.

Какво ми ставаше? Това не бе Дядо Коледа, трябваше да престана да го наричам така.

-Нямам къде да отида. - гласът му бе тих и звучеше изтерзано. -Това не влизаше в плановете ми, когато тръгнах.

Поклатих глава. Дали да не се обадех на психиатър? Дом за душевно болни?

Посегнах към телефона си, решена да не стоя със скръстени ръце. Или беше луд, или наистина щеше да направи някаква глупост. А ако бе гол и не виждах, че се тресе,а беше на наркотици?

-Какво правиш?

Груба грешка да стане от дивана, без да беше хванал и двата края на одеалото. Очите ми щяха да изхвъркнат и да полетят към Марс, готови да се изпукат с някой марсиански далак. Гледката на мускулестите му бедра ме накара да изпусна телфона и да подксоча назад.

-Стой там! - извиках, търсейки и оглеждайки се за нещо, с което да го фрасна, ако се приближеше.

Ами ако искаше да ме изнасили?

А, в такъв случай той трябваше да гледа за нещо, с което да ме фрасне.

-Стой назад! - повторих. -Ти, проклет мерзавец, представящ се за Дядо Коледа! Проклето да е съвърешното ти тяло!

Клаус си пое дъх и затегна хватката си на малкото парче плат в ръката си. Крайчето на одеалото не скриваше кой знае колко, но бе достатъчно да ме накара да се почувствам жилирана. Ако стъпеше още крачка напред, щях да припадна. Никога, никога преди не бях виждала толкова секси мъж на живот, а сега щях и то за втори път. Това бе грях! Чист грях в секси кутийка!

-Няма да те нараня! - повдигна свободната си ръка.

Сякаш ме бе страх че ще ме нарани! Е, дали аз щях да нараня него бе друго нещо...

-Не говорех за теб.

Думите така ми се изплъзнаха, че когато осъзнах какво съм казала,запуших уста и го погледнах шокирана. Той не изглеждаше по-различно от мен.

-Моля?! - погледна ме в смесица от ужас и интерес. -Нали не намекваш, че...

-Ха? - погледнах настрани. -Не, как можа да си го помислиш!

"Мамка му, дано му порасне козина, защото иначе не отговарям за действията си,ако не се покрие! "

Аз бях мръсница. Ето, признах си. Исках този мъж, без значение познат или не. Не усешах нищо заплашително от негова страна, но и нищо еротично спрямо мен, което, колкото и да бе странно, не ме отблъсна. Желаех го. И не бе само заради Мат, негодника оставил ме да стоя на снега с часове само за да скъса с мен само с едно съобщение. Нещо покапа по пода.

Нима плачех? Направо коледозашеметяващо! Плачех пред непознат, спал в дома ми и изцяло гол, само с одеалото на баба ми Маргарет.

-Всичко наред ли е? - тревогата се усещаше във въпроса му.

Проблема бе, че сигурно изглеждах жалка и луда едновременно, заради което вирнах брадичка и изтривайки сълзите с другата си ръка. Посочих вратарата.

-Отивай си!

И той, за моя изненада, излезе.

Минаха се няколко часа откакто Клаус напусна. Още не можеш да повярвам, че се бе съгласил така неохотно. Чувствах се като лайно, че го бях изгонила в пристъп на слабост. Но той ме бе разбрал. След като излезе се качих в стаята си и заридах срещу възглавницата, като някаква тийнедйжърка посред първит й цикъл. Хълцах, удрях възглавницата и се чудех как бях успяла да не плача от онзи ден насам, когато Мат ме заряза. Майка ми и аз бяхме говорили за случилото се, но не както ми се искаше. А това ме натъжаваше - вече не поддържахме старите отношения.

По някое време сълзите ми пресъхнаха и корема ми пожела храна. Въздъхнах и се изправих, слизайки на долния етаж. Насочвах се към хладилника, когато се сетих за Клус и това, че миналият път бе останал навън. Но сега бе гол.

Дали...?

Насочих се с едри крачки към вратата, молейки се да не се бе случило точно това,което си мислех.

Отворих вратата, след което изкрещях с пълно гърло, виждайки Клаус да трепери пред врататата
ми. Нима глупакът бе стоял отвън всички тези часове?

Боже, устата му беше почти синя!

-Влизай вътре, проклет Дядо Коледа!

Зениците му, дори в този студ, се разшириха при тона ми. Издърпах го за ръката, тряскайки вратата след нас. Завлякох го право в банята и колкото и да ми се искаше да сритам премръзналият му задник, включих топлата вода.

-Под струята! - наредих.