Скръстих ръце на гърдите си, за да имам някаква преграда от тялото му.

-Я пак ми обясни какво правеше в комина ми? И без да лъжеш!

Мъжът въздъхна и прокара пръсти през черната си коса. Сините му очи погледнаха право към мен и той се приведе напред, натъртвайки всяка дума.

-Аз наистина съм мъжът от приказките, елените ми са истински и избягаха. Сега чакам някое джудже да се появи и да ме изкара от тук. Капиш? - повдигна ръка, развявайки ръкава на дрехата си.

-Ха - ха ! - засмях се фалшиво.

-Хо, хо ! - отвърна ми той кисело, без да спира очния контакт.

Измрънках една - две псувни, които сигурно биха подпалили ушите на някое малко дете, преди да махна с ръка към вратата и с твърд и категоричен тон да заявя:

-Тръгвате си от дома ми господине, дори да сте Бог. Лично аз ще ви изпроводя до вратата.

Без да му дам време да отвърне сложих ръка на рамото му, завъртях го с лице към вратата и го забутах натам. Чорапите ми омекотяваха стъпките ми, но неговите тежки черни ботуши тракаха ужасяващо по него. С всяка стъпа осъзнавах колко силен и мръсен бе мъжът, но това не бе мой проблем.

Нали?

-Та - даааа! - отворих вратата и го изчаках да пристъпи навън.

Когато го стири се усмихнах победоностно на себе си.

-Вие сте един страхотен Дядо Коледа, но не и за малките. - намигнах му, затръшвайки вратата под носа му.

Нервно натисках клавишите на лаптопа си. Скоро трябваше да си платя интернета. Тъкмо посягах към писалката на сантиметри от мен за да си запиша да отида скоро, когато нещо черно се придвижи пред прозореца в хола. Потрих очи. Часовника над камината показваше, че са минали два часа от падането на непознатия в комина ми. Нямаше начин да ми се бе доспало толкова рано, за това не се вързах на версията "това ми се е привидяло". Станах от стола до плота и се приближих до прозореца. Отвън, с толкова сини устни, почти колкото сините му очи, стоеше мръсен същият мъж. Неподвижен, стойчески изправен като войник или някоя скала.

Изпаднала в състояние между шок и несигурност, хванах завесите и го огледах внимателно. Сигурно бе стоял там през цялото време, защото гарденийте ми си бяха все така изсъхнали, но покрити със сняг. Както и черната коса на моят Дядо Коледа. Вероятно отгоре му - раменете,тила и главата- имаше цяла пряспа, способна да затрудни и снегорин.

-Какво по дяволите? - оформих само с устни срещу него.

-Отвори! - отвърна ми по същия начин, поставяйки ръце като за молитва.

Пулса ми се ускори, когато осъзнах, че сигурно накрая щях да бъда изкарана виновна за смъртта му. По нищо не личеше, че имаше намерение да се прибере скоро.

-Хубаво! - троснах се.

Въпреки,че не можеше да ме чуе, мъжът ме виждаше идеално. Усмивка с благодарност изви изкусително плътните му уста, което ме накара да му посоча среден пръст през стъклото, на което той отвърна с недоволно клатене на глава. Въпреки това се примирих със случващото се.

-Влизай!

Видял отворената врата, той не изчака втора покана. Заедно със себе си донесе още цял куп сняг и студ.

-Събличай се! - изкомандвах. -Ако си в моя дом, дори за час, няма да мърсиш, пипаш или стъпваш без мое позволение каквото и където и да е, ясно?

Мъжът кимна. Наклоних глава настрани. Имаше прекрасно лице, но какво ли бе името му?

-Знам какво се каниш да попиташ, но ти казвам, както и преди, името ми е Дядо Коледа.

Изсмях се неприкрито на това изказване и без да обърна внимание на протестите му, започнах да измислям имена. Накрая спрях на Клаус, което той одобри с едно по-меко сумтене.

-Насам е банята. Нямам дрехи за теб, за това прави каквото правиш, но излез без да мърсиш. - казах.

Останах на пост на канапето, докато без да вдигне някакъв шум, Клаус влезе и започна да върши... ами, каквото имаше да върши. Когато излезе, не очаквах да бъде гол. За това и щом вдигнах глава от звука на затварящата се врата, се преобърнах заедно с канапето.

-Милостива Божия майко! - изкрещях като полудяла. - Влез и облечи нещо, мамка му!

Когато не чух отговор, плахо надникнах над ръба на меката мебел.

-Нямам нищо под костюма. - изръмжа през стиснати зъби, бузите му - розови като узрели ябълки

Това ми показа, че и той не бе щастлив от развоя на сабитията.

-Коледа е, от къде да ти намеря дрехи? - изръмжах в отговор на неговото ръмжене.

Той само повдигна рамене. Дори не си правеше труда да крие... нещото. Майко, беше голямо.

Отправих към него първото глупаво обвинение,което ми дойде на ума:

-Закрий се! Що за Дядо Коледа си развява пушката пред невинен елен?

На това не получих предвидената реакция, а странно извиване на вежда.

Как трябваше да тълкувам това?