Нощта бе тиха...

Кървящо Божество се спусна от небесата,
прихванало в ръце брилянти от неподправена мощ.

Разпиляха се звезди подир него...

Немъртвите изреваха.
Рев, толкоз мощен, че пръсна стъкления ковчег в костеливите пръсти на Светия деец;
и тъмнина заля земята, смесвайки се с дъжда от зведен блясък.

Заромоля поток от лунна светлина...

И пресъхна с последния неземен вопъл на Светиха.
Небесното му тяло разцепи света на три,
разделяйки Тъма от Чистота;
Кошмари от Мечти.
Невинните от Рушителите.

Алено сияние окичи Луната...

И бавно, ревът на смъртните
се превърна в триумфален екот,
Безсилните станаха Всесилни,
а Светците се превърнаха в Грешници...