ГОСПОДАРКАТА АСТРИД НЕ позволи на вещиците да отведат Холидей отново в килията. Както за всичко останало, те ѝ се подчиниха.

Холидей бе щастлива от това, че не се върна там. Харесваше ѝ топлината в тронната зала на кралицата. Бе ѝ безкрайно благодарна за това, че прояви милост и я задържа тук.

Не само я задържа, но и нареди на вещиците да я почистят от мръсотията, да ѝ осигурят нови по-хубави дрехи и да я спретнат както подобава на една принцеса. „Принцеса" беше точната дума, с която господарката я назова. Затова и вещиците я нагласиха така че да я извисят до положението, което кралица Астрид ѝ определи.

Веднага изпълниха заръката ѝ като облякоха Холи в черна рокличка малко под коленете, разкрасена с коприна и дребни скъпоценности за блясък. Изчистиха кожата ѝ от всички нечистотии, които се бяха напластили по нея в килиите, възвръщайки чистия ѝ млечно-бял цвят. Разплетоха възлите в русата ѝ коса, измиха я и я направиха лъскава и жива отново.

Когато Холидей се върна в тронната зала, придружавана от Ривалт и Сакора, кралица Астрид призова всички вещици да аплодират и да се покланят.

Сега Холи бе седнала на стълбите пред трона, докато Сакора сплиташе косата ѝ на плитка, тананикайки тихо някаква непозната бавна мелодия. Ривалт - също в човешкия си облик - се бе облегнала отстрани на трона на кралицата, скръстила ръце и ги наблюдаваше с леко присвити очи. Макар и двете да бяха змии, Холидей вече знаеше коя от двете харесва повече.

Тъкмо когато Сакора привършваше с прическата на Холи, кралица Астрид се обади от трона си:

- Ела насам, хубавице - помоли тя Холидей. Беше молба. Внимателна и кротка, а господарката се усмихваше.

Холи се измъкна от ръцете на Сакора, която я проследи с леко разочарован поглед как се изправя. За краткото време, което бяха прекарали заедно, змията се бе привързала към нея, към косата ѝ, с която постоянно си играеше. На Холидей ѝ харесваше някой да си играе с косата ѝ, точно както един друг човек някога обичаше да прави.

Настани се удобно в скута на своята господарка, усмихна ѝ се сдържано, на което Астрид отвърна като широко разтегли устни и перфектните ѝ зъби блеснаха.

- Кажи ми, хубавице - гальовно нагласи дългата плитка пред дясното рамо на Холи. - Добре ли се държат с теб?

Холидей закима с по-широка усмивка.

- Някоя от тях огорчи ли те?

В залата вещиците бяха застинали под погледа да Холидей. Очите ѝ намериха вещицата Лионет, която единствена се осмеляваше да я гледа с омразна усмивка, незабелязваща се сред морето от неемоционални изражения. Въпреки това не я посочи.

Отново се извърна с лице към Астрид и бързо поклати глава в отрицание.

- Нали знаеш, че можеш да ми кажеш всичко?

- Да, господарке. - Това бе единственото, което беше проронвала през последното денонощие. Много от думите вече ѝ убягваха.

- Не съм твоя господарка, хубавице - настоя Астрид. - Как ти казах да ме наричаш?

Холидей отново се поусмихна.

- Мама - изрече най-сетне онази отдавна забравена дума.

- Точно така. - Закачливо щипна върха на нослето ѝ. - Кажи ми, хубавице, харесва ли ти животът тук?

Опита се да не помисля за стария си живот. Той нямаше да се върне. А и новият никак не беше лош. Господарката Астрид ѝ даваше всичко. Бе толкова добра, толкова щедра. Майката, която отдавна нямаше.

- Господарката Астрид... мама е много добра - отвърна стеснително Холидей.

- Виждам, че тези глупачки все още не са те научили как трябва да говориш. - Тя погледна към бездушната Ривалт, после към Сакора, накарвайки я да се свие, а накрая и към мъчителката Лионет, която просто си остана мълчалива. - Никакви дълги думи или изречения. Тези неща вече са ти излишни. Оттук нататък ще помниш единствено това, което ми пееш. - Показалецът ѝ нежно погали бузата на Холи. - Разбрахме ли се?

Холидей наведе глава, впервайки поглед в сивата земя.

- Да, мамо.

- Добро момиче - похвали я, сякаш бе домашен любимец.

Сетне господарката Астрид също затърси с поглед из морето от апатични вещици и Холидей зърна как очите ѝ се спряха върху Лионет, изражението на подлата заклинателка веднага застина. Тя се изопна и равнодушно отвърна на погледа на господарката, готова да получи нова заповед, която да ангажира вниманието ѝ, та да може Холидей най-сетне да си отдъхне.

- Лионет - Астрид се уверява, че е привлякла вниманието ѝ чрез погледа си. - Струва ми се, че нещо не е съвсем наред...

Холидей стана свидетел как вещицата като че ли се присви. Изпита възхищение от умението на господарката Астрид да всява страх у отсрещния само с едно недовършено изречение. Зачуди се какво ли бе най-лошото, което някога е правила на някого, който по някаква причина я е ядосал?

- В долината ми - довърши господарката, а заклинателката отново отпусна напрегнатото си тяло. - Ти не го ли чувстваш?

- Да, господарке, права сте - отвърна съгласно Лионет, най-вече защото се боеше да отвърне по друг начин. После смутено добави: - А... какво по-точно чувствате?

Холидей усети до ухото си как господарката Астрид си пое дълбоко въздух. Изучаваше го, сякаш с лекота можеше да надуши всичко, дори извън тези пещери. Сякаш точно в този миг ароматът на цялата долина бе привлечен към носа ѝ и щателно претърсен за нещо непознато. Холидей се запита дали наистина познава всеки аромат на долината и дали наистина би могла да отгатне, ако нещо чуждо броди из нея? Но пък през последното денонощие Холи донякъде се бе уверила, че кралица Астрид е способна да стори почти всичко.

- Нима не го чуваш? - Господарката Астрид, поемайки нова огромна глътка от въздуха, бавно извърна глава към Лионет и я погледна с оживени, блестящи от плам очи.

- Разбира се, господарке, чувам...

Кралицата на вещиците вдигна показалец, посявайки гробна тишина в тронната зала, за да се ослуша още по-добре. Светлите ѝ очи с необичаен виолетов цвят се присвиха.

- Колебая се, че чуваш - усмихва се леко тя. - Звука на тази кръв. Чуваш ли я как препуска като буен поток по тялото? Чуваш ли я как блъска, тупти и се опитва да стигне дотук на всяка цена? Разбираш ли изобщо колко силно е привличането на кръвта?

Лионет едвам успя да преглътне. Дори Холидей я побиха тръпки на ужас заради мъркащия глас на господарката.

- О, но почакай - провлече още Астрид. - Ами този аромат?

- Този аромат... - Вещицата мъчителка сякаш се чувстваше длъжна да повтаря всяка една дума.

- Да, прелестни мои - ухили се господарката Астрид. - Той се връща у дома.

Вещиците се оживиха. Холидей просто седеше вцепенено и не проумяваше дори частица от случващото се. Изражението на Лионет придоби онзи проумяващ вид, а след това устните ѝ се изкривиха предоволно.

- Какво да правим, господарке? - попита тя.

Господарката Астрид подпря брадичка на рамото на Холи. Сетне изпълни дребен жест с ръката си към Лионет, или изобщо към всички вещици в залата. Холи не разбираше нито един от тези маниери, но ето че накрая кралицата го облече в думи:

- Припомнете му пътя.