Около мен - тълпа.
Непознати хора, невиждани от мен лица.
Но пак заражда се страхът.
Изглежда, че мълча, но вътрешно пищя.

Фобията.

Тя ми причини това.
Искам да се махна, искам да се усамотя.
Там, където очният контакт е невъзможен.
Там, където животът няма да е сложен.

Мислите ми връщат ме назад.
Пак тази фобия, отново този ад.
Обзета съм от паника, от страх.
Сривам се на пода, плачейки от гняв.

Чувството за самота,
треперенето, безнадеждността.
Искам да се боря.
Да победя.

Но тя винаги се връща.
И днес, и утре, все така могъща.
Никога не би ме изоставила.
Моята социална фобия, моята приятелка.