Огънят горещ
ври, кипи, изгаря!
Лице кожата ми като меч,
парещи следи за вечността оставя.

Лее се във вените ми като лава,
стеле се като вълни на бурен океан.
Езичетата огнени неспирно шават,
превръщайки се в пожар.

Една искра, а после - пламък,
ламтящ тъй жадно за моя сетен крах.
Нека тялото човешко и душата ми от камък
да се превърнат на мига в просто прах.

Но от пепелта се аз издигам пак,
измъквам се от своя тъмен гроб.
Давам за промяна знак,
за новото начало зов.

Ще се раждам и умирам вечно.
Кръговрат на болка, но и красота!
От огъня възкръснах, издигнах се в небето
с на феникса пламтящите крила.