Спрях да гледам нагоре
към яркото Слънце,
защото лъчите му
ме караха да виждам
само черни петна.
Започнах да го избягвам,
да харесвам неговото отсъствие
и с времето се привързах
към неприветливите,
сенчести места.
Там усетих
близостта на дома,
бясно сърцето ми затуптя
и потънах в очите на мрака.
Сред усойната тъмнина
на сянката плътна
душата ми намери своето вкъщи
и се откъсна от детето на светлината,
което миналото ми познаваше.