За теб ще се преструвам,
да бъда силна мога в своето падение.
Дори и хиляди огньове срещу мене да бушуват,
ще стискам зъби в тъмното предверие.

Силно аз ще тъпча
върху мечтите свои по пода разпилени.
Същността си гордо ще преглътна,
сълзите ще избърша от очите потъмнели.

Демоните си ще срутя, ще ги скрия
надълбоко зад врати железни.
Душата крехка ще съсипя,
ще се погубя доброволно зад лъжи словесни.

С грим, корекция, фасада
като на маслен бал роля ще играя.
Ще потъвам плавно в бездънната измама
на този грозно сътворен от мен театър.