Не исках да се прибирам обратно вкъщи.
Не исках да чувам отново вашите крясъци.
Бих направила всичко, за да спра това.

С дни не можехте да ме накарате да си тръгна от дома на баба и дядо, за да се върна обратно при вас. Дойдохте и ми обещахте, че всичко ще е различно. Заклехте се, че никога повече няма да се карате.

Повярвах ви. Върнах се у дома. Прекарахме вечерта в игри и усмивки. Но знаех, че те не бяха истински. Знаех, че и дадените обещания нямаше да издържат дълго.

Още на следващият ден всичко се върна в обичайния си ред. Двамата отново започнахте да се обиждате и да се биете, а аз отново се криех в стаята си с гръб към вратата, опитвайки се да възпра напиращите сълзи, докато краката ми трепереха от страх от поредния зародил се от нищото скандал.

Все още чувам караниците ви и си спомням за този миг, в който се кълняхте, че никога повече няма да се държите по този начин един към друг. Все още си нямате и на представа какво ми причинявахте.

Излъгахте ме.

Никога не се бях чувствала по-предадена.

Из мрачното ми детство