Общество
Поколение безлично, сиво
по път отъпкан си върви.
Поколение излишно, тъй прогнило
покорно над закона свежда своите глави.
Мозъци промити,
очи празни в нищото загледани.
Мечти, желания и цели - всичка са изтрити,
а душите волни - повредени.
Сред тях се чувствам чужда
като топъл лъч, неканен в мрачен ден.
Твърде дълго заслепена от заблуда,
извръщам поглед настрани студен.
Озъртам се, но бунтът липсва.
Няма подкрепление, сама стоя срещу света.
На бойният ми вик никой не откликва,
с този нов ред не мога да се примиря.
Но все влачи ме тълпата онемяла,
все напред и все напред към пропаст черна.
Бори се честта ми поругана
с оковите на обществото, в което съм родена.
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top