Неизживян живот
ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато мечтите ми са покрусени,
острата ми сабя ги съсича.
Падат в прахта сломени,
душата ми от тях безсрамно се отрича.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато лутам се безцелно
в собствената си пустиня,
а да обичам става вредно
и сърцето си покривам с каменна обвивка.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато съм в ръцете на лъжата пешка,
паяжините от хаос плета.
Вината изкупувам за всяка своя грешка,
а земята с червената си кръв поя.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Когато мразя, хуля и кълна
света и всяка протегната ръка.
Часовете до края на деня броя,
за да падна в прегръдката черна самота.
ЖИВЕЯ ЛИ?
Или всичко просто е измама?
Реалност фалшива, сътворена от мъртвец.
Как трябва истински да живея,
като дори не съм жив човек?
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top