Родена да обичам,
но научена да мразя.
Сълзи от очите ми се бавно стичат,
боря се с мисли черни, зародили се в мрака.

Що за дума е това любов?
Та дори и себе си да обичам аз не мога.
Чувам я далеч в пустошта, като отчаян зов,
но твърде мъртва съм да отговоря.

Не познавам нищо друго,
само омраза, завист, мъст.
Нуждая се нещо различно да почувствам,
сърцето ми обаче е изваяно от камък.

Душата ми се трови,
от тъмнината се вече задушавам.
Неспособен си от мен да я изгониш.
Мирът ми е мираж, не бива да се заблуждавам.

Но все пак зная, че някаква искра
трябва там някъде в мен да се е скрила.
Ще очаквам търпеливо любовта,
която омразата ми към света ще е измила.