Как стана?
Кога успяхме така да се променим?
Какъв обрат в приятелството ни настана,
Че спомените пракрасни така бързо да заличим?

Помниш ли ме?
Бях винаги до теб, аз-която не спря да те пази.
Помниш ли ме?
Онази, която грубо изостави зад гърба си.

Сега си надалеч, не те интересувам,
Но аз все още в ума си нашите детски усмивки рисувам.
Толкова лесно ме забрави,
Но не си даде сметка какви рани в душата ми остави.

Не съм сърдита, нито пък ядосана.
Единствено от теб се чувствам много разочарована.
Мислех, че приятелството ни ще е вечно.
За съжаление, всичко се оказа толкова грешно.

Не очаквах това от теб.
Липсваш ми, С.