Времето върви стремглаво,
а аз на място сякаш бягам.
Всичко в мен е замряло.
Стъпвам плахо, изоставам.

Светът около мен кипи,
заложен е на карта.
Към промяна всеки се стреми,
но аз съм още тук, заседнала на старта.

Реалността изглежда
мираж далечен.

Опитвам се в бъдещето да се вглеждам,
но пътят ми е на провал обречен.

Но може би ще тичам,
някой ден трябва да успея.
Дори и на разочарование да се заричам,
трябва и ще оцелея.