Ще бъда ти такава каквато бях преди?
Когато усмивката ми грееше.
Когато не бях полята от живота със злини.
Когато сърцето ми не плачеше, а пееше.

Нека да се върна към старото си Аз.
Невинно и неопетнено.
С очи, танцуващи безгрижен танц
Под дъжда, с розови цветя в косите вплело.

Няма и следа от него.
Никъде не го намирам.
Вече е някъде твърде надалеко.
Желанието да търся от хорските очи скривам.

Но вече късно стана.
Надалеч същността ми бе от бурята отвяна.
Слънцето залезе, звездите пак изгряха.
А моята тъжна песен за живота отново бе запята.

Край.
Това е.
Свърши се.
Част от мен завинаги изгуби се.