Унесена стоя под звука на дъждовните капки.
Опиянена от чудесата, които с мен те правят.
Как успокоително галят ме с ласки.
Как своите небесни сили ми дават.

Облак буреносен отново надвиснал е.
Готов да излее своите мъки.
Така честно е.
Всеки трябва да изживее своите несполуки.

Но знам, че след всяка буря изгрява надежда.
Слънцето отново ще огрее с лъчите си топли.
Ще ни се усмихне с усмивка нежна.
Ще заглуши нашите болезнени вопли.

Това е бурята в нашите души.
Хиляди сезони, които трябва да сменим.
По лицето ми се стича мъничка сълза
И тогава разбирам, че това е дъжда.