Лутам се безкрайно из тъмната гора
В отчаян опит себе си да открия.

Но оставена съм аз сама.
Миналото от ума си не мога да изтрия.

Бягам с пълни сили,
Вечно преследвана от своите демони.
Те обаче дълбоко в костите ми са се впили,
Забивайки острите си нокти и крещейки ми.

Борбата са надмощие не спира.
Твърде слаба съм пред тях.
Демоните в своята бездна отново ме прибират.
Връщам си се у дома.

Там чакат ме жестоки мисли,
Душевни мъки, тъмнина.
Но това са моите демони плашещо красиви.
Част от мен, обгърната в тъма.