Времето настъпи,
прекрачвам този праг, но за последно.
Спомените скъпи
завинаги обаче ще пазя дълбоко в сърцето.

Пристигнах с трепет,
тръгвам си със сладко-горчив вкус.
Дванадесет години бяха време,
в което бях и лидер, но и просто дух.

Застига ме носталгия.
Щастлива съм, но сълзи пак ми парят
за това, което зад гърба си съм оставила,
но и за бъдещето, което ме очаква.

С поглед влажен
запечатвам миналото си като на снимка.
Попивам всеки миг финален,
а по устните ми грее тъжна усмивка.

С ръка за сбогом махам
на края на един етап.
Всичко хубаво съм себе си отнасям
напред към пътя нов, неизвървян.

Випуск 2019