Намирам се в дупка черна.
Дълбока непрогледна бездна.
Няма ни лъч светлина.
Виждам единствено мъгла.

Моля се, удрям и крещя.
Как иска ми се оттук да се спася!
Търся милост, капчица надежда,
Но пак сблъсквам се със съдбата нечовечна.

Сядам на земята и затварям аз очи.
Не желая страхът ми отново да си проличи.
Призовавам своето търпение
И мечтая за едно-спасение.