Небето е високо,
потъвам на дълбоко.
Вързана с верига,
въздух не достига

Мътна е реката,
тежи ми пак душата
Писъци безгласни...
облаците ясни.

Протягам бели си ръце,
кърви, кърви сърце!
Късай се, не спирай.
Умирай демоне, умирай!

И в далечината златна рибка,
припка бързо, припка.
Отключи катинара,
на бряг ме тя изкара.

Кашлям, плюя слуз.
Някой ме повдига.
Света завърта се веднъж
и чернотата ме застига