Актриса
Маскарад,
пиеса,
вечната игра.
Кога ще спра
фалшиви думи
да редя?
Публиката пак ликува,
на крака стоят-
в ума ми деветдесет и девет стотин гласа
болезнено пищят.
Тежката завеса пада,
изтривам рязко и грима...
по цялото ми тяло синини плета.
Десетки ножове с тъпи върхове,
забити са в гърба ми...
кръвта не спира да тече,
покрива белезите на греха ми.
Няма на какво да се надявам,
шоуто ще продължи.
На никого не бива да се доверявам.
Нали не искам да боли...
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top