вулгарен език, 18+ сцени

Шай

От това което открих в информацията, Майлс живее на втория етаж. Изкачвам стъпалата до горе оставяйки мокри стъпки и чукам на вратата, след като съм поела достатъчно дъх да засмуча щата Луизиана.

— Майлс, аз съм Шай Уолъс. Притесних се за теб и ти нося лекарства — избълвам наведнъж, пристъпвайки нервно от крак на крак.

Знам, че майка му работи дълги смени от години, защото преди време в един от часовете трябваше да кажем с какво се занимават родителите ни. Тя едва ли е вътре, но Майлс със сигурност е и тази мисъл ми дава огромна утеха, тъй като съседите могат да извикат полиция ако ме видят тук.

— ЗНАМ, ЧЕ МЕ ЧУВАШ! — прокарвам пръсти през косата си. — МОЛЯ ТЕ, ПОНЕ МИ КАЖИ ДАЛИ СИ ДОБРЕ! ЩЕ ИЗТРИЯ ВСИЧКИ ПРОФИЛИ И ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА ЧУЕШ ЗА МЕН... моля те, Майлс... притеснявам се.

Ако приеме лекарствата и ми позволи да му обясня, мисля, че изгладим недоразумението.

С всяка изминала секунда пред вратата обаче надеждата ми да отвори се смалява, а тревогата — нараства.

И в този момент го виждам: малкият бутон до вратата.

Звънец.

Удрям си шамар и натискам продължително бутона. Сега вече знам, че Майлс може и да не е чул нищо и действително да има вероятност да ми отвори. Оказвам се права и на лицето ми се изписва шок, когато го виждам.

Изглежда ужасно.

Къдриците му са хаотична бъркотия, клепачите — послу-спуснати. Гледа ме с две влажни очи и поруменели от треска бузи без да мига и това ме кара да отстъпя несигурно половин крачка назад.

— Хей.

Не ми отговаря. Вместо това бавно спуска лешниковият си поглед от лицето ми към плика и прави толкова сладко сбърчване на нос, че прилича на захарна катерица. Хубаво е, че поне докато е болен изражението му показва какво мисли. Така мога да разбера, че сега е адски ядосан да ме види тук.

— Какво искаш?

От настинката гласът му е тих и едва доловим. Обикновено Майлс има изключителен нисък тембър наподобяващ ехо, което е способно да обърне и мъртвец от гроба, но сега звучи съвсем зловещо.

Кого заблуждаваш? Признай, че ти харесва.

Дори така да е, това не променя нищо.

— Нося ти ле...

Преди да имам възможността са довърша, той ме е издърпал през прага и ме е блъснал в стената. Парещият му дъх се блъска в кожата на врата ми, когато се навежда и изръмжава недоволно.

— Продължаваш да се държиш като откачалка. Нямаш ли поне малко себеуважение, по дяволите? Шибана Уолъс.

Преглъщам страха си от близостта му и блъскам чантата в гърдите му.

— А-аз донесох ти лекарства! Ще си тръгна веднага.

— Не.

Не?!

— Ееех? Какво... — възкликвам изненадано.

О, божичко. Намирам се в най-лошата проклета ситуация съществувала

Н Я К О Г А.

Черното долнище на анцуга му е ниско на хълбоците и между него и блузата се показва загоряло парче кожа. Но това не е най-лошото.

Най-лошото е това, че пръстите на Майлс докосват меката част на ухото ми и усещането запраща вълна на удоволствие премесен със страх през цялото ми тяло.

— Майлс?

— Наистина ли би изтрила всичките си социални мрежи? Ще го направиш?

Дали не е на себе си заради треската?

Шепотът му кара нещо в стомаха ми да се свие. Не мога да позная гласа си, когато отговарям плахо:

— Да.

— Добре. — казва студено и ме пуска.

Рязката смяна на настроенията му ме обърква. Мръщя се на кашлицата, която раздира гърдите му.

Сега квит ли сме?

По-важният въпрос е:
И

мам ли сили наистина да спра да го следвам?

— Вземи — тикам плика в ръцете му. — Ще изтрия всичко, само се погрижи за състоянието си, става ли?

— Ще изтриеш... ти си лъжкиня.

— Какво?

Бута ме назад, макар да омекотява удара с ръка на тила ми. Озоваваме се върху голям мек диван, на който Майлс ме затиска с тялото си. Едното му коляно разделя бедрата ми и аз изпищявам, но той бързо запушва устата ми с длан.

— Не викай — прошепва срещу лицето ми. — Искаш го от самото начало. Защо сега викаш?

Искам го?

— Последва ме в баните, сега идваш до дома ми. Ти си умопобъркана фенка, Шай Уолъс. Прав ли съм? — меките му топли устни се отриват в челото ми и кракът ми се вдига, за да го удари в слабините.

Майлс пада върху мен и ме затиска с тялото си, издавайки тих вик на болка.

— Ще ме смажеш — удрям го леко по рамото.

— Ти смаза топките ми, по дяволите!

— Съжалявам!

Изправя се и улавя китките ми, стискайки ги заедно над главата. Погледът му е разфокусиран и зачервен, а горещината, която тялото му излъчва потвърждава предположението ми, че има треска.

Дали изобщо осъзнава какво прави?

— Майлс, стига! Когато дойдеш на себе си ще съжаляваш. Вече ти казах, че ще спра да те следвам. Какво целиш? Извиних ти се — опитвам се да привлека вниманието му.

Той издишва накъсано.

— Готвя се да изчукам лудостта от теб за да се разкараш от живота ми и никога да не помислиш за връщане назад.

коментирай / гласувай
something i never