A/n: Изненадваща втора глава за седмицата е тук за да създаде кашата, с която ще представи нашият Мистър Фантазия за вас.

Приятно четене и не забравяйте да гласувате! ❤️

Лила

  У дома ме посреща тишина. Събувам се и отивам да си направя кафе, може би петото за деня. Главата ме боли и изпитвам напрежение в слепоочията, за това свалям очилата до кафеварката и пребърквам шкафчетата за бисквити.

Сестра ми излиза от банята по хавлия. Вижда ме да стоя до масата и оставя кърпата с която трие косата си, за да дойде и да изключи кафеварката.

— Трябва да спреш кафето.

Игнорирам я. Къде оставих проклетите бисквити вчера?

— Плати ли наема?

Пръстите ми замръзват върху дръжката на шкафа.

— Не. Защо не го плати ти?

— Не мога.

— Шокиращ отговор. — мърморя под нос, търсейки нещо за бърза закуска в стаята си, където обмислям да чета книга до полунощ. Може би и след това. Може би дори няма да си лягам. — Защо ли очаквах да отидеш?

— Спри да се заяждаш. — ръката й с познатият пръстен затваря шкафчето под носа ми. — Мама не би искала да се караме за такива неща.

— Мама вече не е тук.

Кайла ме гледа безмълвно. Болката се процежда през всяка пора на кожата й, мога да си представя как се спуска като пара изпод халата. Тя маха с ръка в неопределен жест и отива да запали цигара.

— Как мина деня ти? — пита, захапала никотиновата гнусотия.

— Слава богу, мина.

Отговорът ми я кара да смръщи вежди. Издишва дима и се обляга назад, изучавайки ме. Любимото й хоби от както родителите ни починаха и нямаше с какво да заплатим образованието ми е, че аз съм последната надежда. Кайла има съпруг, за това не мога да се тревожа за нея, но аз...

Тя е голямата сестра. Трябва да е сигурна, че когато напусне гнездото ни ще мога да се оправям сама.

Или нещо такова.

— Ще спреш ли да ме гледаш така? — скептично свивам устни на кафеварката и премислям дали да не я включа отново. Отказвам се с въздишка. — Отивам в стаята си.

Кайла ме гледа тъжно.

— С всеки ден те виждам по-рядко.

— Възрастни хора сме. Въпрос на време е да се виждаме през седмица.

Сестра ми разочаровано отпуска глава и отваря прозореца за да изхвърли цигарата. Никога не може да се наслади на никотина, ако не е в добро настроение.

Ако зависи от мен е е въпрос на време да откаже цигарите.

— Знам че ме обичаш. Аз също те обичам. Обичам те повече от Алън. Не разбирам защо се държиш така с мен?

Искам да оставя този разговор както кафето ми остана недовършено. Както отказах срещата в столовата на онази странна двойка днес, както отказвам да приема страхотна оферта за сигурна работа при директор Холд и както живота ме остави само с един човек до себе си.

Но Кайла не го заслужава.

— Уморена съм — лъжа. — Ще поспя няколко часа и може да гледаме филм заедно.

Очите й се озаряват.

— Защо не отидем на кино?

— Не прекалявай. — подминавам я и колебливо поставям целувка на бузата й. — Съжалявам. Опитвам се, но е трудно.

Тя ми се усмихва, но усмивката й е стегната.

Винаги причинявам повече болка от колкото ми се иска и това бавно ме убива. Май в по-добре да бях починала с родителите ни.

* * *

Ник

   Паркирам мотора и изключвам двигателя. Рязката тишина под светлината на залязващото слънце и уличните лампи е лоша комбинация за задаващият се разговор. Ще направи нещата по-неловки от колкото ми се иска.

Е, майната му.

Отдавна приех че в живота хубавите неща са рядкост. Трябва сам да гледаш позитивно въпреки лайната.

Превъртам ключовете в ръка, докато качвам стълбите към третия етаж. С подсвиркване оставям каската на масичката. Якето я следва, но пада на земята.

Навеждам се, а в полезрението ми нахлуват чифт женски обувки с ток.

— Лукас? — смехът ми изригва от гърдите. — Браво на теб, свалячо! Забърсал си мацето от бара, нали?

Все така през смях се изправям и захвърлям собствените си обувки до тях. Не чувам звучи от женски стонове за това се оглеждам за двата разгонени заека, които са задоволявали плътски нужди в апартамента по време на отсъствието ми.

Голямо отсъствие.

Поглеждам часовника си — нямало ме е само четири часа.

— Ще използвам банята, така че ако някой е вътре, да извика сега или да замълчи завинаги.

Кофти. Шегите не ми се получават когато се нуждая от сън.

Наливам си чаша вода и се почесвам по врата. Странно. Липсата на отговор не е типична за брат ми.

— Лукас?

Вратата от спалнята се отваря бавно. Два космати мъжки крака се изплъзват навън и голият задник на брат ми лъсва в гостната.

— Ще те убия! — заканва се през зъби тихо. — Получи ли съобщенията ми?

Повдигам вежда. Бъркам в джоба си, но той е празен.

— Опа. Забравил съм го у дома.

Лукас е бесен. Мога да го видя по вената на челото му, която заплашва да се пръсне.

— Махай се! — сочи към вратата гневно. — Излизай и не се връщай до утре. Не искам Моника да те вижда.

Оставям чашата на плота. Няколко капки се разпиляват по повърхността и вълнички отразяват стягането на челюстта ми.

И двамата знаем какво се върти в главата му.

Проклетият разговор за това как жените го напускат заради мен, макар никога не съм докоснал някоя от тях.

Гледаме се в напрежение. Очаквам да ме обвини с познатите обиди, но Лукас пристъпва от крак на крак.

— Не ме карай да те изхвърля насила. Върви си и се върни за делото утре. С адвоката ще те чакаме пред университета ти.

Отмествам глава настрани и свивам устни. Кимам няколко пъти, сетне допивам останалото в чашата и я оставям в мивката.

— Страхотен си. Любимият ми брат.

Лукас омеква от вина.

— Ник...

Вдигам ръка за да му покажа да замълчи. Якето се озовава обратно в ръката ми. Още е топло.

— Приятно чукане с Моника.

Не си правя труда да затворя вратата и ясно чувам предупреждението му:

— Ако повдигнат още едно обвинение ще те пратят зад решетките, чуваш ли? Не прави глупости Ник!

Какво казах за хубавите неща в живота?
Вярно. Трябва да си ги вземеш.

Или в моят случай — създадеш.

коментирай / гласувай