Трябва да призная, че след ,,Yeomna" не бях изпитвала тръпка от писането. Не и такава. Моля, насладете се!

Шай

Часовникът на стената тиктака зад гърба ми в ритмични, тихи звуци, които съвпадат с промяната на цифрите върху екрана на телефона ми.

Чувствам се като животно в клетка.

Последните дни минаха прекалено добре. Толкова добре, че... се притеснявам. Знам какво е да се усмихваш насила и да премълчаваш какво се върти в ума ти, защото години наред прилагам същия номер на целия свят. За това и сега се чувствам толкова напрегната.

Сутринта Майлс излезе. За първи път от както се нанесох, всъщност. Забелязах промяната още в началото, но си казах, че си измислям. За жертвите на агресивни родители психическите травми могат да доведат до нездравословни премисляния на ситуациите във всеки момент.

Забраних си да наблюдавам всяко действие на Майлс и взех решение да се насладя на момента, но... Беше очевидно. Усещаше се като трети човек който ни наблюдава, притиска ни и изсмуква същността на разговора. А после осъзнах, че Майлс дори не обръща внимание на майка си.

Майлс, който изглеждаше сякаш я мрази.

Иса потвърди това с шока си, който изразяваше при всяка ситуация в която Майлс пренебрегваше присъствието й или дори й предлагаше да се включи в това, което тя прави.

Беше нечувано. Рязко.

Лъжовно.

За това и тази сутрин когато го чух да тръгва изтичах в коридора и опитах да го спра. Нещо ми нашепваше, че не бива да го пускам. Страхът ми не беше напразен, защото когато видях широката му фалшива усмивка и начинът по който ми каза да не се тревожа, беше все едно да ми каже, че небето е зелено.

— Завършването е само началото. То е нищо, Майлс. Истинският живот тепърва започва! Сега ще можеш да развиеш кариерата си, музиката си.

— Шай...

Взех ръката му в своята и я притиснах към устните си.

— Когато се върнеш ще ти кажа нещо за себе си, окей? Върни се и ще... Ще ти кажа кой е любимият ми цвят!

Никога няма да забравя как очите му се бяха разширили от изненада при тези мои глупави думи. Той също като мен беше осъзнал, че аз никога не му бях говорила за себе си — за това какъв е любимият ми аромат, на колко години съм получила първият си белег, дали харесвам сладолед с ванилия или шоколад. Все глупави малки неща които той беше споделял в стриймовете си и всички знаеха, но такива, за които той никога не беше посмял да ме попита.

След това Майлс се отдръпна от мен и стисна устни, сякаш претегляше предложението ми.

— Ще минеш ли покрай плажа на връщане? — беше ме погледнал странно, а аз се бях засмяла нервно. — Изпрати ми снимка докато минаваш. Обичам това място.

...И от тогава бяха минали шест часа. Знам, че церемонията е дълга, за това избутвам тревожните мисли на страна и отивам в стаята му. Любопитна съм да вляза тук от първият миг в който го видях в болницата, когато бяхме малки. Какви неща би харесвало това затворено и устато момче със сладки къдрици и трапчинки?

Вратата се отваря леко и беззвучно и разкрива светът на CORPSE. Всъщност, двамата с Майлс са един и същи човек, така че това което виждам е направо феноменално. Да стъпя до китарата с която идолът ми свири една от песните си кара сърцето ми да препусне лудо.

Прокарвам пръсти през белите семпли чаршафи, после по възглавницата, напоена с аромата му. На нощното шкафче лежат два ролекса, а до тях се търкалят химикалки върху купчина смачкани листа с текстове на песни. До кошчето в ъгъла лежат гири. Над тях се извисяват пътека за бягане и още купища уреди които не мога да назова, но съм сигурна, че струват цяло състояние.

Следва ъгъла с компютъра, конзола за игра, скъсана гривна чийто топчета е опитал да събере, но се е отказал и е оставил до мишката и клавиатурата.

Пристъпвам напред и ги заобикалям, насочвайки се към огромната стена с рафтове, пълни с книги. Има купища стари списания с лицата на известни рок певци, вестници с изрезки за ютуб популярни изпълнители, и още десетки книги на различни автори като Стивън Кинг и Брандън Сандърсън.

Издърпвам нещо, което изглежда най-протрито и захабено сред останалите. Прилича на лексикон. Засмивам се от сърце на детето, останало в Майлс и с интерес и малко срам отварям първата страница.

Кръвта ми замръзва.

Това не е лексикон.

Пръстите ми прелитат през листовете изписани с почерците на Майлс през годините — от малко дете до последната страница.

Написана е вчера.

Знам, че е грешно, но не мога да спра погледа си който вече бяга през редовете. Дневникът на Майлс пада от изтръпналите ми пръсти, сетне същите тези треперещи пръсти бъркат в джоба ми за да извадят мобилния.

Господи.

— Иса? — толкова съм щастлива, че исках номера й вчера.

— Шай! Какво има? Сега съм в супермаркета, но скоро се връщам. — чувам я да напъхва нещо в плик и после да пита консултант за балсам за коса. — Нещо случило ли се е?

— Иса, какво се е случило на пети май?

— Пети май? — звукът от замислено хъмкане изпълва слушалката. Нов продукт пада в количката й при останалите. — Пети май... А. Ох. Шай, това е... Да. Добре. Сигурно Майлс ще ме убие, че съм ти казала, но това е датата на която заминахме за да отидем при баща му. Тогава беше катастрофата.

Ден след като Майлс изчезна от болницата защото майка му го взе насила от там.

— Каква катастрофа? — питам бавно.

— О, скъпа! Срам ме е, но заспах зад волана. Бях уморена, а навън беше тъмно като в рог. Баба му почина в онзи ден. Наистина ли не ти е разказвал?

,,Сигурно не съм ви разказвал, но наистина не съм такъв задник.

— CORPSE, ти си най-плашещият тип когото познавам. Какво говориш, хаха?

— Не, наистина! Баба ми беше страхотен човек.

— Нима CORPSE се разчиства!?

— Стига, хора! Наистина я обичах. Беше ми ужасно трудно когато почина. Мамка му, понякога даже си мисля, че тя беше единственият човек който някога ме е обичал. Не съм сигурен дали изобщо ще намеря друг."

— Шай? Какво има?

— Трябва да тръгвам. — гласът ми трепери.

Цялото ми тяло трепери.

,,Ще ме чакаш ли да се срещнем отново на пети май?"

Затварям и почти събарям вратата от пътя си. Тичам боса, дори не заключвам вратата на апартамента докато отчаяно летя през стъпалата. Пръстите ми набират номера на Джес, която веднага вдига:

— Шай, ти си жива!

— Трябва ми мотора ти.

коментирай / гласувай