(!) — вулгарен език

Трябва да призная, че това е любимата ми глава дотук. Чаках толкова дълго за да ви я поднеса, моля, насладете й се пълноценно! ❤️

Шай

Сменям каналите на телевизора и бавно преглеждам програмата за предаванията. Няма нищо конкретно което да ми се гледа, също както и желание да стана от дивана и да напусна жилището на семейство Конрад.

Пресягам се и си взимам от останалите на дъното на кутията пуканки от снощи, сетне се изтягам назад и вдигам очи към тавана. Апартаментът ухае на Майлс — дивана, банята, кухнята, трапезарията, коридора, спалните, — но най-силен е ароматът идващ от неговата стая.

Често се улавям да поглеждам към затворената й врата. Чудя се какво е облякъл за училище, дали е стъпвал на пръсти за да вземе душ сутринта както улових майка му да прави. Беше толкова комично да я гледам как стъпва като нинджа и натиска бутоните за осветлението с върха на нокътя си, че едва не издадох, че съм будна.

Цяла нощ не мигнах — въртях се в мисли за убийството, за забраната ми да напускам страната, за погнусата която стиска гърлото ми при мисълта да се върна у дома.

Протягам се за стотен път към новият си мобилен телефон и опитвам да събера сили и воля да напиша номера на Лео. Искам да чуя гласа му, да се уверя, че е добре. Сигурна съм, че липсата на татко му се отразява ужасно и майка ми се опитва да компенсира тази празнина пред малкият ми брат, но да скриеш от едно дете тежката истина, че баща му е бил убит, е много по-натоварващо начинание от колкото звучи.

Въздъхвам и се пресягам за още пуканки, но пръстите ми напипват само дъното на кутията. Ставам и се отправям към коша за боклук когато нещо черно и масивно се изправя пред мен и препречва пътя ми. Ахвам, неподготвена да видя Майлс с разрошена от съня коса и премрежен, сънлив поглед.

— Ти... Защо си тук?

Той само поглежда кутията в ръката ми, тениската си с която съм облечена и работещият телевизор. Заобикаля ме и тихо се пресяга за кутията с кафе, зарежда кафеварката и я включва. Стоя там неспособна да реагирам и някак си се насилвам да изхвърля кутията. Сядам на плота и го гледам, а пръста ми рисува нервни кръгчета по мраморният плот.

— Няма да ходя. — промърморва със съненият си дълбок глас.

Прехапвам устна от гледката на мускулите на гърба му движещи се под тениската и очите ми неволно проследяват останалите от надарените му форми. Да, Майлс определено е "цялостен пакет" навсякъде.

— Защо?

Кафеварката спира да бучи. Мисля си, че ме игнорира и няма да отговори, но той си сипва лъжица кафява захар и вади две кубчета лед от фризера, след което отвръща:

— Вчера заяви пред всички, че ме правиш новият отговорник.

— Да... — казвам объркано. — Именно за това е още по-важно да си там днес и оставащите четири дни.

Той се обръща с чашата в ръка и ме поглежда изучаващо докато отпива. Мога да се закълна, че кафето е твърде горещо за да бъде пито така, но Майлс отпива щедра глътка без дори да трепне. Очите му са в прекрасен пъстър цвят и не мога да не се запитам дали не са така всяка сутрин.

— Останала си тук. — казва странно.

Отварям уста и я затварям. Не знам дали изобщо да отговарям, когато не съм сигурна дали е въпрос или просто посочва очевидното.

Майлс се оглежда за момент:

— Къде е Иса?

— Майка ти излезе рано сутринта.

Сухо ,,Аха" напуска устните му докато надига чашата за още. Къдриците му са каша, някои гъделичкат носа му, други връхчето на ухото. Решавам да бутна разговора защото така го усещам.

— Тази гривна... Какво символизира?

Той бегло поглежда китката си на която с черни вулканични камъчета пише ,,DEATH".

— Просто гривна.

Свивам устни и кърша пръсти. Неговата студена аура ме залива както винаги, но сега той не прави нищо за да ме прогони и това е толкова ново за мен, че не знам как трябва да постъпя. Всичко вътре в мен е на прага да се прекърши и не знам дали си заслужава да го премълчавам повече.

Чувам бумтенето на сърцето си и отпускам глава в ръцете си когато отчаянието ме залива.

Майлс се сковава.

— Виж, ако е за снощи, знаеш че никога не бих ти се нахвърлил за секс.

Засмивам се кухо и поклащам глава.

— Не е това. Снощи исках само да не се чувствам в опасност. Имам ти вяра, Майлс. Обичам музиката ти, но не съм луда по гласа ти като другите фенки. Всъщност, аз... познавам те още от когато бяхме деца. Може би не ме помниш, но бяхме в една болница. Преди да заминеш за да търсиш баща си и... всичко останало.

Гласът ми трепери, но тялото ми е като камък. Безчувствена съм за аромата му, за звуците от телевизора или за времето, в което се срамувам да го погледна.

А после Майлс проговаря и разбива всичките ми представи за себе си с една едничка дума.

— Знам.

Отварям очи и отпуска ръце. Търся го, но това което виждам са само размазаните му черти. Избърсвам сълзите си за да мога да го видя.

Той е знаел.

Помни ме.

Дишането ми се ускорява и трябва да се уловя за плота за да не падна от стола.

— Какво? — прошепвам.

Знаел е.

ТОЙ МЕ ПОМНИ.

Дишай. Дишай, по дяволите!

Сърцето ми е като празна кухина в гърдите.

Бий за бога!

— Знам. — повтаря Майлс и отвръща на търсещият ми поглед. — Помня те, Шай Уолъс. За това се върнах.

коментирай / гласувай