(!) вулгарен език

Не спирайте да подкрепяте историята с коментари и звездички, ако искате скоро да има нова глава ❤️

Шай

Въртя се на стола като човек болен от треска. Боб не смее да ми предложи алкохол и се суети наоколо, макар да се опитва да изглежда, че върши работата си като собственик на бара. След час в отчаяни опити да ме игнорира спира да се преструва че не съществувам и притеснено ме приближава.

— Не мога повече така! Шай, миличка, моля те ела у нас. Ще затворя бара и ще ти сготвим пилешка супа. Ти обичаш пилешка супа, нали? Като дете я обожаваше! Ще си пуснем филм, ще пием бира и...

— Стига, чичо Боб.

Той замира като ударен. Гледа ме все едно вижда призрак от както дойдох. По всяко негово движение се вижда огромният срам, че не е спрял собственият си брат да извърши деянията които го вкараха в гроба. Съкрушен е и не знае какво да прави, но това няма да смекчи фактът, че лицето му носи спомена за баща ми.

— Не мога да остана у вас. — казвам глухо. — Дори не трябваше да идвам тук.

— Не говори така! — голямата му топла ръка покрива моята угрижено, но аз се отдръпвам. Лицето му се гърчи в болка когато казва наранено: — Моля те не прави глупости. Кажи ми къде ще спиш за да мога да те закарам.

Да ме закара...

Значи сега предлага да ме закара, но преди, когато толкова имах нужда от рамо на което да се опра, бях просто клинт в бара му?

Нямам думи с които да опиша разочарованието си от всекиго днес. Имам усещането, че цялата ми родствена линия с изключение на Лео е скапана по рождение заедно с мен самата.

Оставям му ключовете от шкафчето си в училище и се преструвам на засрамена.

— Това са ключовете от шкафчето в което държа учебниците си. Не мога да отида на училище без да го взема в мен, така че утре сутрин ще дойда до тук и ще видиш, че съм добре. — лъжа ужасно без да ми пука.  — Ще спя у приятелка. Няма нужда да се притесняваше за мен.

— Ами...

— Довери ми се, чичо Боб.

Последните ми думи и фалшивата мила интонация с която ги изговарям свалят защитите му. Той кима и си отдъхва, без никаква представа, че повече тази година няма да се върна в това училище — че директорът ме е посетила лично за да ме информира, че със съда са взели решение да повторя годината за да ме наблюдават на камерите.

Че ме смятат за опасна за обществото.

— У коя приятелка смяташ да отидеш?

— Не я познаваш. Тя е... Не обича да ходи по барове за това не съм ти я представила до сега.

Чичо Боб скептично поглежда телефона който стискам в ръка. Свива устни и се обръща да поеме поръчката на един от клиентите, макар и с видимо нежелание да ме остави сама.

Изчаквам го да се обърне с гръб за да отпусна чело на треперещата си ръка. Секундите в които стоя на това място пълно с пияници при брата на мъртвият си баща стържат черепа ми като нокти на граблива птица.

Ще се разкъсам.

Ако остана дори миг повече тук... Ще се разкъсам.

Изхвърчам през вратата без да предупредя за напускането си и отключвам мобилния си телефон. Празен е защото е нов — старият ми беше конфискуван от полицията като доказателство, — но това не ме спира да набера номера на Майлс, който знам наизуст.

Въвеждам го в полето за получател и изпращам бързо, не добре замислено съобщение, което нямам сили да премислям повторно преди да натисна ,,Изпрати".

* * *

ИМАТЕ СЪОБЩЕНИЕ ОТ НЕПОЗНАТ НОМЕР

прочети / изтрий

+ *********
,,Хей, пред вратата съм"

Оставям слушалките си на страна и мигам. Веднъж. Два пъти. Ставам от мястото си и надявам тениска през глава докато в главата ми се надига хаос.

Значи все пак е решила да ме послуша?

Но защо?

Защото й го предложих. Казах да дойде в дома ми, ако има нужда и тя очевидно има такава.

Или търси секс? 

Боже, ще ударя нещо. Свивам и разгъвам пръсти, оглеждайки стаята за нещо, което да не си е на мястото, а после излизам във всекидневната и правя същото. Иса се е прибрала и двамата изненадано спираме на местата си — тя, стиснала плик с покупки, а аз, — полудяло надзъртайки наоколо.

— Какво правиш? — пита объркана.

— Някой идва.

— Какво?! Кой? Да се обадя ли в полицията?

Прокарвам пръсти през косата си.

— Дори ти не трябва да си тук в момента. Какво те интересува кого каня в дома си?

Въпросът ми е доста удачен и именно логичността му я кара да прехапе устна. Изглежда доста по-добре от миналите пъти в които съм я виждал и не носи вонята на алкохол и пот след себе си.

Това е добре. Отговорникът няма да избяга щом я види.

Чакай.
Чакай, чакай, чакай! Какво ме интересува какво ще завари Шай Уолъс в дома ми?

Отпускам ръце и рязко отивам да отворя вратата. Изобщо не ме интересува какво ще завари едно момиче в дома ми.

За да го докажа, дори бутам чадърите от кукичките до вратата. Събарям и ключовете, та да може бъркотията да е по-голяма. Иса повдига вежди от мястото си, но за нейно добро не задава повече въпроси.

Когато вратата се отваря въздухът сякаш натежава. Стискам зъби и се извръщам от Иса за да излая нещо като ,,Влизай", но Отговорникът не изчаква да отворя уста преди да ме издърпа за яката и да слее устните ни в целувка.

коментирай / гласувай