(3) - Късен следобед в Уолъс
Майлс
Мразя астрономия. Разбирам го след вторият час с отговорника, която не спира да бълва имена и номера, които да прибавям към огромните списъци.
Не ме разбирайте погрешно, причината далеч не е в планетите. По-скоро е това да се намирам в чужда къща, при това такава, която блести от чистота и крещи ,,перфекционисти".
Сигурно дори на кучето е забранено да пърди наляво надясно, да не би неволно да съсипе идеално излъсканият под с някоя ваза, счупила се от силата на отделеният газ.
— Още малко Майлс, почти сме готови. — укоражава ме Шай.
Скептично й хвърлям изтормозен поглед и продължавам да записвам.
— Хм — издава замислен звук и се привежда напред за да си вземе кенчето с кола. — Имаш широки рамене и си висок. Спортуваш ли нещо? Не съм те виждала да влизаш в часовете по спорт.
— Защото не спортувам.
Освен упражнения у дома, но не й го казвам.
— Оо, разбирам. — кима и отпива преди да ми издиктува ново изречение, сетне масажира рамото си със здравата си негипсирана ръка.
— Как я счупи?
Въпросът ми я кара да застине. Русите й коси са дълги и тя се възползва от това, за да сведе сините си очи и да се скрие зад кичурите коса.
— Трябваше да избера между това което искам и това което имам. Беше мигновено решение.
Ъхъъ, добре.
Странен отговор, но го оставям да отмине. Ако задавам още въпроси може да я накарам да вярва, че я харесвам или нещо подобно, което съвсем не е така. Намира се между ,,поносимо" и "разкарай се", но не мисля, че е стигнала етапа да сменя името й в контактите на телефона си.
За сега ще остане ,,Непознат номер".
Сякаш не ми е достатъчно приятно нейнито присъствие, но и малкият звяр, — брат й Лео, — решава да се присъедини към нас. Обикновено не бих нарекъл дете така, но на Лео Уолъс наистина му трябва бавачка; толкова е задушаващ, че изобщо не подбира на чий задник ще се залепи.
Днес явно е моят.
— Искаш ли да играеш с мен на плейстейшъна?
Шай му прави знак да ме пусне, тъй като се е обвил около крака ми като тумор. Лео само затяга хватка, спирайки притока ми на кръв от коляното надолу. Правя физиономия към тавана, но когато го поглеждам се шашкам: той е най-сладкото нещо, което съм виждал през живота си.
— Може ли да поигря с него?
Шай слисано се взира в мен.
— Да, но... наистина трябва да свършим тези списъци, а аз не мога да използвам пишещата си ръка.
— Няма проблем. Една игра и ще го допиша.
Странно ми е да съм толкова упорит за нещо в чужда къща, но не искам да пропусна възможността да се докосна до плейстейшън, когато моят съвсем инцидентно изхвърча през прозореца преди няколко години.
Пък и Лео може би ще се почувства по-добре, след като му бъде обърнато някакво внимание.
Шай замислено хапе долната си устна и този нейн навик ме кара да се прокашлям звучно, връщайки цялото си внимание върху списъците.
Какво си мислия? Та аз дори не живея тук.
— Да свършваме с това. Трябва са се прибирам.
Лео подава нацупено устна напред и се връща в своята стая, където го чуваме да се подготвя за следобедна дрямка.
Аз също съм любител на следобедните дрямки, но така като гледам Шай повече би ми откъснала кичур коса от колкото да ми позволи да си тръгна за да поспя.
Стягам се психически за последните няколко реда и написвам всичко което ми е издиктувала, преди да събера всички листа и да бодна един кламер отгоре им.
— Пиши ми, ако има още и ще го напишем през обяда — бързам да се изнеса.
По-добре да няма, по дяволите.
— Ще те закарам — предлага Шай.
— НЕ! — осъзнавам колко обидно звучи резкият ми отговор по възклицанието, напуснало устните й. По дяволите, сигурно съм й изкарал акъла с този свой дълбок глас. — Не е добра идея да караш с една счупена ръка. Ще ни видят и ще ти вземат книжката.
Тя още изглежда изненадана от реакцията ми, но бързо успява да се приспособи към ситуацията.
— Е, ами, добре тогава... — нещо като скрито разочарование пробягва по лицето й. — Ще се видим утре.
— Аха — промърморвам и отварям вратата, изхвърчайки навън.
Толкова социализиране ми е достатъчно за година напред. Намам търпение да се прибера и да бъда отново себе си, където ще сцепя наколко задници на ,,Among us".
коментирай / гласувай
to show you
Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top