(!) Сексуaлни сцени, нaсилие, вулгарен език

НЕ РОМАНТИЗИРАЙТЕ ИЗНАСИЛВАНИЯ!!!

Шaй

— До утре!

— Дa. — махам на приятелката си за довиждане и наблюдавам как се превръща в мъничка точка по шосето докато не я изгубвам окончателно от поглед.

Въздъхвам. Някак без много енергия опирам хълбок на капака на колата на баща ми, паркирана пред гаража.

Искам Майлс и CORPSE. Не мога да се задоволя с нещо наполовина, така както не се чувствам добре да знам, че може той да не изпитва дори малко от това което изпитвам аз.

Това е шибано. Никога не съм си представяла да бъда в подобна ситуация. Не защото трябва да чакам момчето да постави ясните граници във връзката и отношенията помежду ни като цяло, а защото не мога да направя нищо за да не го притисна.

По дяволите!

Ритам кенче от бира което се търкулва на нощният вятър и се намръщвам преди да се наведа да го вдигна. Отнасям го вътре със себе си, но преди да го хвърля в кошчето се заковавам неподвижно на стъпалата. Виждам баща ми да лежи на дивана с работещ телевизор.

В началото го помислям за заспал, после обаче ръката му се вдига и ме повиква да се приближа.

Преглъщам тежко. Чувствам гърлото си пресъхнало като шкурка. Всяка стъпка ми се струва невъзможно бавна, за разлика от гърмежа в ушите ми – сърцето ми всеки момент ще изкочи.

-— Къде беше момиченцето ми?

— Бях с Джес тaтко.

— Лъжкиня. – той се обръща и ме улавя болезнено за китката. Притегля ме към себе си и ме поставя в скута си, а сърцето ми бумти, бумти, бумти. – Мамка му, защо не носиш бельо!?

Ударът попада върху бузата ми, кожата се ожулва и косата ми се разпилява. Дишането ми замира в гърдите докато дебелите му мазолести пръсти нагло нахлуват в мен. Удря ме отново, този път със соковете ми по пръстите си. Размазва ги по брадичката ми и ме сграбчва за шията с разширени от полуда очи.

— Малка кучка! Чукаш се с други, но отхвърляш татенцето си? — събаря ме на дивана.

Полата ми се озовава набрана до ръба на гърдите и чувам свалянето на цип. Ругае, преди да бръкне в устата ми и да намокри пръстите си.

Знам какво следва.

Знам го и това ме отвращава още повече.

Знаех го и за това помолих момчето което винаги съм обичала да вземе нивенността ми така настоятелно, за да може да мисля за нещо друго сега.

Сега, когато усещам грубото нахлуване. Ахването на осъзнаване, когато пенисът му се плъзва толкова лесно.

— С кого се чукаш? — прехапвам езика си от силата на плесницата, обърнала лицето ми на страна. — С някой шибан чернокож, ако мога да съдя по това колко си широка! Съсипал е хубавата ти стегнатa вагина. Сега какво ще правя с теб?

Гнусният му дъх се блъска в лицето ми когато се навежда да ме целуне. Отказвам да мисля за нещо друго освен Майлс който поема устните ми в своите и с пламнал от гняв и възбуда глас заплашва да ме накаже.

Онова наказание очаквам с нетърпение. Това тук е Адът, през който трябва да премина за да си заслужа Рая после.

Но годините на обучение по самозащитa ме гъделичкат отвътре, не ми дават мира.

Не мога, казвам си. Не мога да причиня това на мама и Лео. Ако го убия... Не. Това е незаконно. Това е грешно.

Но и това което ти причинява не е правилно.

Ах, по дяволите!

Поемам си дъх и протягам ръка между телата ни, усещайки как решението вече е взето. Мога да го почувствам в спокойствието което наляга цялото ми тяло. Чувам стонът му срещу устните си когато нежно докосвам мястото където телата ни се сливат и достигам тестисите, забивайки ноктите си с вик.

Събарям го на пода и забивам круше в носа му. Започваме да се борим. Ритам, удрям и дера с викове докато не започвам да виждам в червено. Накрая пистолета му се озовава в ръцете ми и дулото опира слепоочието му. Дишаме тежко един върху друг, гледаме се с подивели и изцъклени очи.

— Да не си посмяла да натиснеш спусъка, Шай Уолъс! Дай ми това. — казва ми със спокоен, заучен тон. – Дай ми го, преди да съжаляваш. Няма да те докосвам повече.

— Не. Ти. Вярвам.

Виждам го – паниката, надигаща се у баща ми.

— Лео ще чуе.

— Лео, когото ще нараниш, ако не ти духам? Онзи Лео, който заплаши да убиеш пред очите ми, ако кажа на мама? Ти си отрепка! — избълвам заслепена от гняв.

Гледаме се още кратък миг преди пръста ми да изтръпне. Дори не разбирам как е станало, просто наблюдавам докато се случва – куршумът, излетял от дулото.

Има кръв навсякъде.

Килимът се покрива от него.

Като в транс поглеждам към пистолета в длaнтa си и го тръсвам от ръката си. Захватът ми около него се оказва неочаквано силен и той стреля отново, куршумът пробива входната врата. Извиквам уплашено и запушвам ушите си с ръка.

Отмествам се от тялото на баща си и ставам, притискайки полата към бедрата си. С треперещи пръсти набирам номера на полицията и излизам с все още обутите си в токове обувки на двора, кодето коленича и започвам да ридая безмълвно.

Нито хлип не напуска устните ми — нито когато полицията едва и ме открива на двора, нито докато изнасят тялото на количка в черен чувал.

Взимaт проби от мен и него, сравняват ги, обаждат се наляво-надясно. Избират да ме закарат в болницата и да ми назначат психиатър, сетне ми залепят студени белезници за китката и ме приклещват към носилката.

Сега съм убийца докато обвиненията не паднат.

,,Всичко щяло да бъде наред", успокояват ме.

,,Било е самозащита", напомня ми нисичка лекарка с която ме качват в линейката.

Но аз знам по-добре: Нищо не е наред. 

коментирaй / глaсувай

↓↓↓
A/N Сaнти: пуснах нова история в профила си, ще се радвам да я погледнете ❤