(!) — вулгарен език

Майлс

,,Ти си боклук."  

Но колко приятно е да съм заровен в нея... Момента в който я докоснах всички тревоги изчезнаха. Истината е неизбежна – фактът, че докосването й ме възбужда все повече и повече с всеки изминал ден и нуждата да я имам, толкова силна и поглъщаща, са ноеоспорими.

Наистина ли я чукам тук, на средата на шибаният дансинг? Загубил съм целият си разум.

Сигурно е от силните емоции – бях много нервен преди да дойда. Да, това трябва да е. Целият ми ден беше откачен. Разбира се, че малко секс ще оправи нещата.

Вдъхвам от аромата й на рози и сладък парфюм, тласкам се отново и отново в нея губейки всяка останала частица здрав разум. Толкова е хубаво – стоновете й в ухото ми, начинът по който езикът й облизва сочните й устни, ароматът й... Боже, мамка му, здраво съм оплескал нещата!

Отдръпвам се от нея точно преди да свърша и дишам тежко. Едно издишване ми струва много повече концентрация и самообладание от колкото мога да опиша и тя не пропуска да го забележи.

— Всичко наред ли е? – пита ме Отговорникът.

— Замълчи. – само че не мога да понеса болката която плъзва по красивото й лице и по-мило добавям:— Моля те.

Тонът ми пооправя настроението й и тя намества полата си плахо, все така без да откъсва поглед от мен. Сякаш се страхува, че ако затвори очи ще изчезна.

Никой не ме е гледал по този начин преди. Преглъщам злобният си коментар, тай като не обичам да ме зяпат. Някак успявам да напъхам ерекцията си в панталона, макар незадоволеността от липсата на кулминация да бучи в главата ми като камбани.

— Благодаря.

Засраменият й глас ме хваща неподготвен. Изправям гръб.

— За какво?

Първоначално изглежда сякаш няма да ми отговори, но после казва толкова тихо, че едва я чувам сред бучащите ритми:

— Че не свърши вътре. Щях да се погрижа, ако беше, но ти все пак не го направи.

— Не си прави прибързани заключения. – мръщя се, мислейки как да я накарам да избие мислите за любов от хубавата си главица. — Не искам да рискувам да забременееш. Дори от мисълта за деца ми се гади.

— О! — нервно пристъпва от крак на крак, сетне избутва кичур зад ухото си.

Само от това съм готов да я взема отново, да свърша в нея и да... 

Достатъчно!

— Ще останеш ли? Само за чаша? – очите й са пълни с надежда.

— Не. Имам стрийм.

— О! Е, тогава, ами... Лека нощ.

Посягам да оправя края на полата й, но се спирам, преди да съм направил тази глупост. Това не е моя работа, по дяволите. Обръщам се и прибирам свити в юмруци пръсти в джобовете на дънките си, когато малката й ръка ме потупва по рамото. Извъртам се за да й кажа да ме остави на мира, а тя се надига на пръсти и залепя целувка на брадичката ми – съвсем невинна, без никакъв сексуален намек.

В първият момент мога само да мигам глупаво срещу й, после я дърпам за яката и от гърдите й се изплъзва изненадан вопъл. Захапвам долната й устна до болка и я пускам, като преди това прошепвам заплашително в ухото й:

— Утре ще си получиш наказанието за това.

Тя ме гледа с широко отворени очи как се отдръпвам и изтривам брадичка с опакото на ръката си, сякаш по този начит мога да изтрия всички спомени за тази комична ситуация. Мога да видя гнева и разочарованието да си проправят път на повърхността, но тя не им позволява да се появят и се врътва на токовете си, оставяйки ме да се взирам в мястото, на което беше стояла преди секунда.

Проклети жени! С гневни крачки напускам дансинга и блъскам пазача. Бързам да се кача в колата и когато сядам зад волана, паля и удрям ръце в таблото. Ако имах смелост щях да отрежа онова нещо между краката си което мисли само за секс и бих оставил Отговорникът и заблудените й фантазии за обич, но гнева поражда емоции, които ми помагат да пиша.

Прибирам се и правя точно това — пиша, докато слънцето не изгрее и последната капка адреналин не ме напусне.  

коментирай/гласувай