(!) – вулгарен език

Шай

— Кой беше този?

— Никой. — погледът който получавам от Джес ме кара да извъртя очи. — Не е това което си мислиш.

— Че ти е гадже? Да, със сигурност не е. Твърде хубав е за теб. — удрям я по ръката и тя изпъшква от болка, сетне разтрива мястото. — Добре, добре! Няма да питам повече.

— Нямаш ли работа която да вършиш?

Замеря ме с една от салфетките докато налива кафе с две захарчета и разбърква сметаната до пухкава смес, с която го залива.

— Слушай – казва и се пресяга за телефона ми. — Не знам какъв е този, но изглеждахте много близки. Защо не го поканиш довечера? — пръстът й тегли телефонните номера в указателя ми с бясна скорост, преди да й го отнема.

Заключвам го и взимам таблата.

— Ти си барман, така че си върши работата като такъв.

— Кучка! — нейн ред е да извърти очи. — Ако искаш да знаеш въведох мястото и часа в записките ти. И облечи онази пола... сещаш се: ,,не нося бельо, но можеш да провериш" – тип. Кара кльощавите ти крака да изглеждат секси, колкото и да не е за вярване.

Заклела съм се никога повече да не облека това нещо и Джес го знае, но решавам да не й го напомням — може да бъде много дразнеща, стига да пожелае.

— Ще си помисля.

Мулатката се смее и кристално-бялата й усмивка блести зад махагоновият бар.

— Да бе, пак ще обуеш грозните си дънки с онези стари кубинки.

Смигам й и се връщам към разнасянето на поръчки.

***

Гриза ноктите си от толкова дълго и така усилено, че стигам до месо. Въздъхвам — минава осем, a Джес още не е дошла да ме вземе и сега стоя като проститутка на повикване пред кафето. Разбрахме се да е тук в осем без десет, но идването навреме е в графа ,,табу" за Джес Крофланд.

Чувам приглушено бучене и се обръщам — идиотският й задник лети през улицата на любимият й лъскав скутер. Облякла е къс топ от който почти мога да видя зърната й и когато спира пред мен осъзнавам, че е карала до тук нa десетсантиметров ток.

— Ти си луда! — крещя, но все пак приближавам и прекрачвам седалката, настанявайки се зад нея.

— А ти си лъжкиня! — отвръща ми с усмивка Джес и през визьора й виждам как ме оглежда. — Жалко, че не си падаш по жени. Мога да ти покажа много повече от онзи висок особняк.

— Карай, Джесика.

Тя се смее и вдига крак, подкарвайки с бясна скорост през оживените улици на града. Заобикаляме коли, мотоциклети, баби с кучета и деца които са навън след вечерният си час. Някакво пони с панделка една не ни блъска до един светофар и Джес така се стяга, че усещам как мускулите на корема й се свиват от напрежение. Забавя и изчаква да стане червено, като междувременно вдига каската си колкото да ме попита:

— Добри ли си? Тоя проклет трафик ми лази по последният нерв.

— Добре съм — уверявам я и бутам каската й обратно. — Хайде, ще светне зелено всеки момент!

Продължаваме чак до клуба и тя паркира внимателно между две излъскани Поршета — тук често има големи пишки с пари, но винаги има и такива като нас от класа, които просто обичат да се наливат с алкохол и да купонясват до ранно утро.

Показваме фалшивите си лични карти на входа и влизаме в запотеният дансинг, който е толкова голям, че на практик почти няма маси. Джес поръчва мартини защото утре отново е на смяна и трябва да ни прибере обратно, а аз поръчвам на бармана две големи уискита с лед.

— Защо толкова бързаш дa се нaпиеш? — повдига вежда Джес и вади цигарите от джоба си, пъхайки една между плътните си устни.

— Защото после се прибирам у дома.

— А, да. Баща ти. — тя се мръщи като издишва дима. — Някой ден ще му светна маслото за теб, обещавам. Само да посмее да направи още нещо и е свършен.

Усмихвам й се криво. Алкохола ми пристига и надигам наведнъж съдържанието, отправяйки се към центъра, където смятам да танцувам толкова дълго, колкото ще е нужно докато светът се завърти и повърна.

— Идваш ли? — надвиквам музиката.

Тя изпива маргаритата си и ми вдига палци и ухилено тръгва с мен.

Телефонът вибрира в джоба на коженото ми яке и забавям крачка за да прочета съобщението, което съм получила.

От Майлс К.
,,Къде си?"
получено: 20:52

— От кого е? — навежда се да види. Устата й оформя нямо ,,О!" — Покани го!

Изпращам селфи с локация и се усмихвам, когато получавам отговор веднага:

,,Ще дойда да те взема."
получено 20:53

Решaвам, че тази вечер нaистинa ще бъдa кучка — все пак той ме използва за секс; имам правото да го поизпотя.

+ 153********
,,Ела и ме намери, каубой."
изпратено: 20:54
прочетено: 20:54

Пъхам телефона си обратно и продължавам напред.

  коментирай/гласувай

ЗНАЕТЕ КАКВО СЛЕДВА, ТАКА ЧЕ ИСКАМ ДА ВИДЯ КОЛКО МНОГО НЯМАТЕ ТЪРПЕНИЕ ДА ГО ВИДИТЕ – ЗАСИПЕТЕ МЕ СЪС ЗВЕЗДИЧКИ И КОМЕНТАРЧЕТА, А АЗ ЩЕ ВИ ДАМ ТОВА, ЗА КОЕТО СТЕ ТУК ;)