(25) - Самоконтрол

„Някои искат да бъдат господари.
Други — търсят господар.
Едните се нуждаят от контрол. Вторите? Те се страхуват да не го изгубят.“

_______________________
Лила

Хаосът в главата ми замира — действие, което до сега не съм смятала за възможно и благодарение на което успявам да чувствам така както никога преди: твърдостта на мокрите плочки, барабаненето на водата по настръхналите ми зърна, звуците, които се откъсват от гърдите на Ник, наподобяващи животинско ръмжене. В главата ми излиза повтаряща се колона от една и съща дума — още, още, още.

Аз не съм Лила която той познава. Която преследва. Онази, която мълчи и му позволява да си играе с реакциите ѝ. Двете може да делим едно тяло, но се различаваме по няколко отличителни белега — за разлика от нея, аз исках да съсипя Ник Холд от мига в който видях лицемерното му изражение върху лъскавия мотор.

Притискам лицето му срещу себе си така че да не може да си поеме дъх. Оставям му само една възможност, едно действие, срещу което той изглежда не се противи. Умелите му дълги пръсти правят нечувани чудеса с всяко снопче нерви до което се докоснат, а езикът му — това горещо, грапаво изкушение, — ме качва по стълбите на оргазма без да ми остави секунда да помисля. Едва после ще мога да се запитам
защо ми позволи да се държа с него като роб, да го блъсна в стъклото на кабината точно преди да свърша върху устата му и да го възседна, трескаво борейки се с колана на дънките му, защо горещите му татуирани ръце избутаха моите и разкъсаха ципа на панталона, помагайки на нуждата да го имам в себе си по-скоро.

Може би той е също толкова луд колкото мен. Или може би никога преди не е бил контролиран и това го тласка извън границата на обичайните му критерии за жената с която спи.

Стонът ми при тази мисъл, секундно пробягала през замъгленият ми мозък, го кара да ме погледне. Вероятно обмисля да каже нещо с което да ме вбеси, заради което предвидливо запушвам устата му с ръка, докато другата ми насочва главичката на дебелият му пенис към туптящата ми сърцевина. Секундите в които го поемам биват изпълнени от болка, която не позволявам да се изпише на лицето ми.

Разбира се, че ще е огромен; сякаш боговете не са прекалили достатъчно с направата на глупавото му лице като Купидон, че са решили и да го възнаградят със средство, което да превърне този задник в инкуб. Сега разбирам защо жените които спят с него тайно се надяват да пролазят в леглото му повторно — по-хубаво е от всяка играчка която можеш да си купиш онлайн, горещо е и вените по него пулсират в унисон с туптенето на сърцето му, което усещам срещу своето.

Ник избутва ръката ми от лицето си и я целува.

— Боли ли те?

Бляскавите му очи с дълги влажни ресници ме изпиват в търсене на потвърждение, но изражението ми остава властно. Болката е част от удоволствието да го имам. Доказателство, че правим секс. Че Ник Холд наистина ми позволява да го докосвам, да го скубя, хапя и драскам, да го удрям и използвам.

Усмихвам се докато бедрата ми се удрят в неговите и мускулите на челюстта му изпъкват от опита да задържи стона си на наслада.

— Наистина ли те интересува? — езикът ми се плъзга по меката част на ухото му, преди зъбите ми да я захапят силно и вкусът на кръв да изпълни устата ми.

— Да. — отговорът му е сериозен, макар да звучи като дихание. Големите му ръце улавят ханша ми и забързват тласъците. — Интересува ме.

— Защо?

Ноктите ми оставят кървави следи по врата и раменете му, надолу към изваяните мъжки гърди. Дължината му е истинско предизвикателство. Имам чувството, че ако го поема до край ще достигне пъпа ми.

— Не искам да ти причинявам болка.

При това негово изказване очите ми се отварят. Широко. Контролът, който ми дава, е грешка, но той едва ли подозира.  Този самонадеян Купидон дори няма представа в какво се забърква.

— Всички жени ли го правят?

Ник вижда скованата ми поза и се засмива.

— Ако се беше случвало вече всички щяха да говорят за това.

Прав е. Подобна случка щеше да е в устите на всички в университета, и дори аз, макар и винаги зле осведомена заради нежеланието си да имам нещо общо със семейство Холд, щях да знам. Следователно, аз наистина съм първата жена, която се осмелява да се държи така с Ник Холд.

— Радваш ли се?

Да.
Радвам се толкова много, че искам да го изкрещя от най-високият небостъргач.
Вместо да му го призная, вдигам ръка и покривам лицето му.

— Държиш се като покорно куче. — казвам, отмествайки ръката му от бедрото ми и удряйки я в плочките. — Какво не ти е наред, Холд?

Между пръстите си виждам как клепачите му се повдигат, разкривайки красивите му очи. Езикът му се плъзва по вътрешната страна на дланта ми, докато устата му се разтегля в порочна усмивка. Адреналинът ми скача от искрите в погледа му, от идеята, че случващото се в момента го възбужда.

— Стига ти да си моята господарка, можеш да ми сложиш каишка.

Затискам устата му и възобновявам тласъците си, отпускайки чело върху татуираните му ключици.  Поглеждам надолу и виждам как соковете на възбудата ми се стичат по дължината му, а черните татуировки танцуват по белият му корем при всяко мое движение. Връхчетата на пръстите ми докосват изваяните мускули и те мигновено се стягат от допира, показвайки изненадата на Ник от действието.

Продължава да ме оставя да държа ръката му далеч от тялото ми, покорен и тих, в пълна противоположност на това, което е обикновено.  Вензапната представата за врата му, обгърнат от черна кожена каишка, ме тласка отвъд пределите на нормалните ми фантазии и за мой огромен шок свършвам.

О. Мили. Боже.

Оргазмът не спира да тресе тялото ми под съпровода на въздишките ни в тясната кабина, когато Ник решава да захапе ръката ми. Въпреки това  продължава да стои неподвижен, макар още с ерекция, и когато отпускам ръката си виждам, че няма никакво намерение да ме избута от себе си или да ме използва за да достигне собственият си оргазъм. Докосва лепкавата субстанция между телата ни и я разтрива между пръстите си със замислен поглед, сетне очите му се вдигат към мен, все така възседнала бедрата му, с неизказан въпрос.

Затварям вратата на кабината и не я отварям, докато въздухът вътре не се превръща в непрогледна завеса от пара.

коментирай / гласувай


____________________
Авторка бележка: Как се чувствате? Нещо хубаво, което да споделите за да се продаваме заедно? А четете ли нещо друго в момента?

Междувременно, ако имате желание, може да ми отговорите и на няколко въпроса по сюжета: Отгатнахте ли от какво психично разстройство страда Лила? Някакви предположения?

Намирате ли за странно/отблъскващо двойки, в които жената държи контрола, или напротив — това ви харесва?

Съжалявам за забавянето на главите, скоро влизам в сесия 🧍🪓 За извинение оставям тези memes

Bạn đang đọc truyện trên: AzTruyen.Top