(!) внимание, вулгарен език, 18+ сцени

Авторска бележка: Страхотните ви коментари и вотове не спират да не радват, но какво мислите става със сестрата на Лила? А с отношенията на Ник и Лила? Дали действително Джак-Лукас е платил за отвличането на нашата протагонистка?

Лила

Импулсът на желание замъглява рационалността и игнорира предупредителните табели по пътя си, карайки те да приемаш, приемаш и приемаш.
Като сателитна мрежа милиони малки рецептори по тялото ми крещят да бъдат докоснати от мъж, когото мразя, но ситуацията отпреди четири години се повтаря и го оставям да потопи пръстите си в мен, да коленичи и да прокара дългият си език срещу откритата ми кожа.

Оставям го да ближе, смуче и дразни колкото си пожелае, и въпреки това го мразя.

Ненавиждам го.

Мразя всички Холд така силно, че ми идва да заплача, но самото чувство, че правя нещо грешно ме възбужда.

Мозъкът е ужасно нещо.  Защо за него адреналинът, който тече във вените ти от това да мразиш този, който те докосва, означава възбуда? Защо мисълта от това, че този когото мразиш те желае коленичи в краката ти и боготвори най-съкровеното ти място ме кара да се чувствам толкова добре?

Спомням си първият път в който попаднах в същата ситуация. Беше на партито, от което майка ни и баща ни взеха двете с Кайла и се качихме в онази кола в нощта на катастрофата.
Спомням си, че бях толкова пияна, че когато онзи дрогиран тип ме заплаши с нож и се притисна в мен с ерекция, първата ми мисъл беше ,,Бягай!", и за да се спася започнах да събличам дрехите си.
Тогава осъзнах, че да правиш нещо, което може да те убие, вдига адреналина до такива космически нива, каквито притъпяват всичко което си смятал за морално. Няма черно или бяло — всичко се свежда до една жилирана розова маса в черепа ти, която действа първично, независимо дали искаш да го приемеш.

В момента първичната ми страна ме кара да стена диво срещу плочките на мъжките тоалетни в университета, докато Ник Хол ме чука с езика си и пръстите му държат бедрата ми. Именно първичната ми страна се тласка в такт с тласъците на езика му, отрива се в пълните му устни и ме кара да гоня оргазма си като разгорена кучка, кара ме безсрамно да спусна ръка и да притисна главата му плътно към входа си. Искам да продължава мокрите, плъзгащи се движения, докато пламъците на греха не ме погълнат и не изгоря, и сигурно ще успее, защото усещам как оргазма ми се заражда като кълбо от енергия ниско в корема ми.

Ще свърша от устата на Ник Холд.

Любимецът на всички жени.
Безкруполният любовник на университет "Уинстън и Хоук".
Салячът, който ще влезе в затвора, ако отида в участъка и дам показания за издевателствата му върху мен.

Но това ми харесва.

От устните ми се отронва тихо ,,Още" и пръстите ми се заравят в пепелнорусите му коси, молейки го да ме чука по-дълбоко, по-бързо и по-силно, гърбът ми се извива и мускулите ми се стягат. Точно в този момент Ник пъха два пръстите си в мен и притиска точката на върховно удоволствие, галейки безмилостно клитора ми с пръсти и език.

Свършвам върху устата му, а на вратата на тоалетната се чука, но Ник не спира да прави греховни движения с дяволският си език.

— Лила?

Очите ми рязко се отварят и с премрежен поглед се вглеждам в огледалото. Ник също отваря очи и се отдръпва, устните му са почервени и лъщят, покрити със соковете ми. Белите му равни зъби се показват щом се усмихва и ми намигва, пляска задника ми и се изправя. Толкова е висок, че дори огледалото не успява да го обхване и губя очите му от поглед.

— Знаеш ли кой е отвън? — пита ме, докато дългият му език облизва бляскавия сок от устните му.

Знам. Майлс, екзотичният тип с който ходи Шай.

Ник вдига панталона ми и слага тениската отгоре за да прикрие липсващото копче. Големите му длани се задържат на кръста ми, той навежда глава и вдишва в косата ми, преди да се отдръпне.

Явно нещо в изражението ми се е променило, защото се засмива тихо.

— Следващият път няма да бъда така милостив. — отстъпва назад, към вратата която заключих по-рано, докато очите му ме жигосват с обещание. — Макар че идеята да те чукам когато приятелите ти са отвън очевидно те възбужда.

Отварям уста и я затварям.
Няма какво да кажа в своя защита, защото е прав, а аз не съм лъжкиня. За това го оставям  да отключи и да изблъска Майлс от пътя си, отдалечавайки се по коридора.

Зелените очи на Майлс сканират тялото ми.

— Той нарани ли те?

Не и такова, което вече да не е било правено.

Не съм нито девствена, нито светица. Случилото се преди секунди обаче е доказателство, че Лила която се опитах да оставя в миналото ми още е жива.

— От колко време си тук?

Зеления му поглед среща моя, преди Майлс да погледне встрани.

Чул е всичко.

— Щях да вляза, но ти изведнъж спря да се съпротивляваш.

— Всичко е наред.

Отговорът ми го кара да ме погледне отново. Майлс прибира ръце в джобовете си.

— Предполагам това доказва, че няма жена, която Ник Холд да не може да доведе до оргазъм. — той повдига рамене. — Щом всичко е наред ще си вървя. Шай ме чака в столовата.

Изглежда така, сякаш иска да каже още нещо, но то явно не си заслужава усилията защото ми помахва за довиждане и изчезва в посоката, обратна на тази в която тръгна Ник.

* * *

Не знам дали в този ден Ник Холд се е чукал с друга.

Дали е свършил, заравяйки се в нечие тяло, пиян или трезвен, под някоя брюнетка, блондинка или чернокоса — без адреналинът, който да замъглява разума ми, не ме интересуваше дори дали е още жив.

Но знам друго: всяка вечер в девет пред вратата ми идва разносвач на храна с поредният пакет, който не съм поръчвала, кафето ми продължава да изчезва и магнитите на хладилника често биват разместени, изписвайки различни думи като ,,сирене", "очила", "книги".

В началото на малката ни игра бях уплашена, но колкото повече дни минават, толкова повече раздразнението ми се покачва. В края на седмицата от гняв свалям всички магнити и оставям само една дума: “Страхливец".
Улавям се, че мислите ми са започнали да се въртят около следващото му действие повече, от колкото е здравословно. Със сигурност всички други хора щяха да повикат полиция или поне да поискат видеозаписите от стълбището и входната врата.

Но защо ми е да го правя? Ако искаше да ми навреди, имаше много възможности да го стори. Това, което правим в момента, е нещо много по-опасно.

коментирай /гласувай