(!) Внимание: 18+ СЦЕНИ! ВУЛГАРЕН ЕЗИК! 🔞🔞🔞
Приятно четене, прекрасни мои! Очаквам невероятните ви коментари ❤️🥰

Ник

Светлината, процеждаща се между щорите, ми позволява да видя спящата Лила от почти всеки ъгъл на стаята. Този в който се намирам сега ми е любим.

Облягам се назад.

...Представям си как сяда в скута ми. Гола. Прокарвам ръка по извивката на ханша ѝ, надолу към изваяната срамна кост... Чак до началото на бедрото с което ме е обвила като дива амазонка.
Усмихва се, а острите ѝ кучешки зъби проблясват - улавя ръката ми и я извива със злорад кикот, преди пръстите ѝ да откопчаят панталона ми и да се обвият около пениса ми. Първото движение е игра - плавно, бавно, изтезаващо ме, но със следващото пръстите ѝ се стягат и усещането става настоятелно и агресивно. Взима свободната ми ръка и безсрамно я отрива в гърдите си, спускайки я по красивите си розови зърна. После отваря уста и засмуква пръстите ми, за да ги подготви за перверзната игра, която е намислила.

Навлиза в себе си с плавно движение. Мокротата ѝ прави движението да наподобява това на изящна перла, търкаляща се по сатенени завивки. Толкова е мокра, ще пръстите ми се давят и звукът от соковете ѝ изпълва спалнята. От устните ѝ се изплъзва ехо от стон на блаженство. Възбудена, Лила се навежда към мен и ухапва горната ми устна.

Обожда ме пареща болка.

Чувам я да съска тихо срещу раната, преди да вплете пръсти в косата ми и грубо да вмъкне езика си в устата ми, докато тласъците на пръстите ми в нея се синхронизират с тези на ръката ѝ по члена ми.

Кръвта превръща целувката в нещо извратено.

Освобождавам ръката си и впивам нокти в сладкият ѝ задник, натискам го надолу. Изпълвам я до край.

Лила полудява. Обвива ръце около врата ми, скубейки ме като котка. Гръбнака ѝ се извива на вълни и сърцевината ѝ се пързаля по цялата дължина надолу, преди да се отдръпне и да се блъсне в мен като помитащо цунами. Зъбите ѝ драскат езика ми - вече не знам колко рани е оставила след себе си. Плесницата ми среща бедрото ѝ и стените ѝ се стягат около мен като ръкавица, зоват ме да я чукам по-силно и да я изпълня със семето си. Ръмжа в целувката и повдигам бедра за да срещна тласъците ѝ. Всяко движение я разтяга, натиска бутони вътре в нея които я превръщат в мръсница в ръцете ми.

Усещам как оргазмът ми наближава.
Лила от представите ми също го усеща.

Вмъква ръката си между телата ни и възпира звука от пляскане на кожа в кожа, обхващайки дебелината ми с два от карамелените с пръсти. Започва да гали клитора си и ствола ми едновременно, при което ноктите ми се забиват още по-дълбоко в сладката кожа на задника ѝ.

Лила ахва веднъж, после втори път, когато защипвам зърното ѝ между пръстите си и стискам гърдата ѝ.

- Ник...

Поглеждам я: гледката на зачервените ѝ страни и покрити с кръвта ми устни почти ме кара да свърша. Натискам задника ѝ още по-бързо надолу, карайки я да поеме цялата дължина, при което Лила проплаква и черните ѝ ресници се намокрят. Дълбоките ѝ очи се вглеждат в мен преди да ме ухапе за рамото и да оближе белезите от зъби.

- Коленичи - нареждам.

Тя премигва, бързо се опомня и става на треперещите си крака. Дърпам черните ѝ къдрици за да я притегля на колене пред себе си и навлизам в устата ѝ. Ръководя я като учител - напред-назад, плавно и дълбоко, докато очите ѝ се зачервяват и тя не се отдръпва за да си поеме дъх. Не се бави както предполагам: сама отрива окървавените си устни по главичката и протяга розовият си език за да разшири гърлото си, преди да ме поеме пак.
Отпускам се назад и я оставям да докосва и смуче, докато тръпката на удоволствие се изкачва по гръбнака ми, а когато свършвам, Лила поема течността и се облизва като нахранена котка.

Сценарият приключва с истински оргазъм в стаята на Лила, която още спи. Смучката ми краси шията ѝ и ме кара да изпитвам перверзно желание да ѝ я окова за леглото и да правя неща, по-лоши от тези във фантазията ми. С въздишка потривам лицето си и поглеждам часовника на шкафчето - трябва да почистя бъркотията преди да си тръгна.

Мисълта, че е въпрос на време да подразня Плъхчето отново, ме успокоява. И когато това се случи, и двамата ще сме в съзнание.

* * *
Лила

Последните два дни не спират да ме изненадват. Още не мога да повярвам, че успявах да събера повече от три часа сън. Приемам тази мистериозна, но дългоочаквана ситуация, за нещо по-добро от билет от лотарията и се будя с прозявка, преди да се насоча към банята.

Днес непременно трябва да се срещна с Джак-Лукас и да поема глупавият проект, но... Мисълта за странният ми преследвач още ме гложди. Кой и защо би избрал именно мен за вулгарните си игрички на домашен дух? Да оставя храна пред вратата ми, да носи кафе в зоомагазина и да ми приготвя сандвичи сутрин. Пълна лудост.

Потривам лице, докато излизам от банята и се отправям към гардероба. Решавам да избера комфортни панталони в графитено сиво и широка черна тениска с малка спортна емблема. Пакетът с кафето ми мистериозно е изчезнал докато съм спала, за това слагам най-необходимото в раницата и я премятам през рамо.

Днес, за разлика от обикновено, не минавам през стаята на Кайла. След университета ще мина през участъка и да докладвам преследвача си, а след това да се свържа с мъжа на Кайла. Кой знае? Може би е решила най-сетне да спре да опитва да ме върне към предишното ми Аз и да живее живота си в хубавата им къща на два етажа, зелен двор и досадни, малки, злобни кучета.

Водена от тази мисъл, излизам от апартамента и си присвоявам пежото ѝ. Щом го е оставила, значи няма нужда от него в момента, а и винаги може да се обади, за да попита къде е.

"Няма да е лошо и да се обади, за да провери дали сестра ѝ е жива."
От кога мисля по този начин?
Мигам срещу светофара пред мен и посочвам среден пръст на онзи, който посмява да натисне клаксона.

Пътят до университета минава в скованото ми шофиране и пиукането на телефона ми, който лежи в чантата. Когато най-сетне навлизам в паркинга, забелязвам малка тълпа, скупчила се пред един от прозорците. Всички се надигат на пръсти за да надничат към залата, в която трябва да имам лекция с по-големият Холд.

Паркирам пежото до един стар кадилак и заключвам, отправяйки се към стълбите за входа. Няма значение какво се случва - няма никакъв начин да попитам тези хора какво гледат и да им дам причина да ме заговорят в бъдеще.

Пристъпвам към вратата за залата, когато чувам първите трясъци. Все едно някой е пуснал стадо диви слонове на свобода и те събарят парчета скала по пътя си.
После от вътре долита гласа на Ник:

- НЕ ТИ ЛИ КАЗАХ ДА НЕ Я ПИПАШ? ПРЕДУПРЕДИХ ТЕ ДА НЕ Я ДОКОСВАШ!

Стреснато отстъпвам назад. Никога не съм го чувала ядосан. Дори не съм си представяла, че може да звучи така.

- ПОЛУДЯ ЛИ? - Джак-Лукас крещи в отговор. - НАПУСНИ! МАХАЙ СЕ ОТ ТУК ИЛИ ЩЕ ИЗВИКАМ ПОЛИЦИЯ! Да не искаш да влезеш в затвора Ник?

Спомням си как Шай ми беше казала нещо подобно: "Не знаеш ли? Искат да го вкарат в затвора."
Значи е истина. По-малкият Холд ще лежи зад решетките, ако брат му извика полицията сега. Това ще доведе до много проблеми и на мен - до утре цялата жълта преса ще се изсипе за интервюта пред вратата на университета.

Натискам бравата и влизам вътре. В катедрата на преподавателя има огромна дупка от юмрук. Столът му лежи пред мен, доста по-далеч от мястото, на което трябва да стои обикновено. Но това което ме ужасява най-много е гледката на Ник, готвещ се да удари брат си.

Двамата ме поглеждат изненадано, сякаш чак сега осъзнават, че се намират на място, където има и други хора. За щастие тримата сме единствените хора в огромната зала.

- Лила! - усмихва се Джак, толкова широко и фалшиво, че ми се повдига. - Дошла си да си избереш партньор за проекта ли?

Ник се озъбва, стиснал яката на ризата му. Нанася тежък удар в брадичката на брат си, от което главата на Джак отскача назад, а кокалчетата на Ник се разкървавят.

- КАЗАХ ТИ ДА НЕ ГОВОРИШ С НЕЯ!

Ужасът от случващото се сковава костите ми. Джак се обръща към мен и се готви да каже нещо, когато Ник го вдига и го събаря на земята.

- ДОРИ НЕ Я ПОГЛЕЖДАЙ!

Те се карат заради мен.
Но в това няма никаква логика!

- Кажи ѝ! - изсъсква Ник и удря по останките от преподавателската катедра. - Кажи ѝ кой изпрати онези нищожества за да я отвлекат с вана!

Краката ми се разтреперват от видя на разгневения Ник, но ако не направя нещо, полицията ще дойде и ще намери труп на мястото на преподавателя ни.

- Стига! - пристъпвам и заставам пред него. - Решете проблемите си другаде, ясно? - Ник понечва да изрита Джак отново, но аз го блъскам назад. - Достатъчно, задник такъв! Ще го убиеш!

Тълпата пред прозореца вече се е пренесла пред вратата на залата. Погледите им са впити в тялото ми като пиявици, жадни за кръвта ми. Ник проследява погледа ми и ме поглежда сякаш разбира. Изражението му омеква.

- Ах. Сигурно мразиш...

- Млъкни - изсъсквам и го тегля след себе си.

Повеждам го през шокираната тълпа и влизам заедно с него в мъжките тоалетни, където заключвам вратата.

- Не мога да повярвам! Брат ти ли стои зад това?

Той стиска устни и отклонява поглед. Юмрукът му кърви по плочките и парчета от счупената катедра се подават от раната. Поемам си дълбоко дъх и посягам към него, поднасяйки ръката му под водата на мивката. Махам по-големите трески и ги хвърлям в кошчето, а той диша сипкаво и мълчи.

- Всички ли видяха?

Изсмивам се студено.

- И още как!

Тъкмо посягам към машината за салфетки, когато свободната му ръка посяга към мен и Ник сваля очилата ми.

- Какво правиш? - обръщам се да го изгледам свирепо, но той ме притиска в ъгъла с голямото си тяло. - Махни се от мен!

- Защо зърната ти са твърди?

Ахвам. Едва сега разбирам, че съм забравила да сложа сутиен.

- Това не е каквото си мислиш!

Зъбите му захапват пиърсинга на горната част на ухото ми и аз го удрям с всички сила в корема. Той се засмива.

- Лъжеш. - той улавя предната част на панталона ми и къса копчето. - Цялата си червена. Срамуваш се, че си възбудена.

- Не! - опитвам се да събера предната част на панталона си.

- Погледни ме и кажи че не искаш да те чукам. Хайде Лила, кажи го! - ръцете му избутват моите и свалят панталона ми, преди Ник да ме обърне с гръб към себе си. - Дърпай се, Плъхче! Ще ме оставиш да те изнасиля?

Името ми от излизащо от устата му когато е ядосан - нещо, което не съм си представяла, че ще искам да чуя. Кръвта бушува в ушите ми, кожата на лицето ми гори и сърцето ми бие до пръсване в гърдите, но проклета да съм, това не е от страх. Ужасявам се, че всъщност е прав.

Какво не ми е наред?
Всичко.
Всичко.

Пръстите му отместват бельото ми и дългият му показалец докосва входа ми. Чувам как си поема дъх през зъби, преди звукът от сваляне на цип да изпълни съзнанието ми.

Устните му галят бузата ми:

- В такъв случай се дръж здраво.

коментирай / гласувай