(!) внимание 18+ сцени, stalking

На въпроса който ще си зададете в края на главата: ДА, СЕКС СЦЕНАТА ЩЕ БЪДЕ ПРОДЪЛЖЕНА. ЗА ЦЕЛТА ОЧАКВАМ КОМЕНТАРИТЕ ВИ И ЗВЕЗДИЧКИ ПОД ТАЗИ ГЛАВА 💅 Сега ви пожелавам приятно четене.

Лила

  Завъртам върха на химикалката между устните си.

Днешният ден е шокиращо спокоен, но това не означава, че аз се чувствам по същият начин — случващото се през последните седмици се върти в ума ми като касета на стар касетофон; Ник Холд е човек, когото никога не съм искала да познавам, а ако зависеше от мен и такъв, когото никога не бих приближила.

Предишната Лила се срещаше с мъже като него във вечерите, които прекарваше в дискотеките.

Пияна.

Вероятно на път да се изчука.

С въздишка пускам химикалката на масата и затварям лаптопа. Файлът с дипломният ми проект отново остава недовършен, което е мой лош навик през последните два дни в които съм в библиотеката. Опитвам се да върна спокойствието в живота си, радвайки се на липсата на Холд в него, но съдбата е кучка. Обича да го слага отзад на онези, които не харесват аналният секс.

Във всеки друг ден допреди седмица щях да съм го чула как приближава.

От както не пия толкова много кафе съм станала разсеяна.

Поглеждам Джак-Лукас Холд над рамките на очилата си. Не успявам да се въздържа и издавам раздразнено сумтене, което го кара да свъси вежди.

— Изненадан съм да те видя тук, мис Джоунс.

Изненадан, друг път.

— На какво дължа честта?

Вместо отговор, братът на Ник сяда от другата страна на масата срещу мен. Ролексът му проблясва на обедното слънце.

— Не съм те виждал в пределите на университета от доста време.

— Следите ли ме, професоре? — контрирам сухо. — Животът ми е твърде скучен за преследвачи.

Преследвач. Думата светва в неоново червено в ума ми, голяма и тежка. Значението ѝ ще ме смаже, също като това да не знам кой остави пицата и кафето.

Дали моят тайнствен преследвач е именно Джак?

— Не, о не! — той поклаща глава и отривисто маха с ръце. — Просто имате проект по двойки по моя предмет, а ти не се яви за да си избереш партньор вече цяла седмица. Болна ли си?

Стискам химикалката.

— Не.

Той накланя глава. Изпитото му скулесто лице наистина не прилича толкова на това на брат му, погледнато от този ъгъл. Красавец е, в това няма спор, но чарът, който онзи Надут пуяк ръси като златен фарак след себе си е от съвсем друга галактика.
Галактиката на задниците.

— Ако някой заплашва безопасността ти, мога да се погрижа. Можеш да ми се обадиш, да ми пишеш или да говорим тук.

— Никой не заплашва... — рязко го поглеждам намръщено. — Защо ме питате това?

Раменете му са твърде схванати за да изглежда невинен. Не знам дали се дължи на въпроса ми или на подбудите му, но нямам намерение да стоя повече в присъствието на по-големият Холд.

Ако Ник ме изкарва от релси, този мъж направо ме ужасява.

— Сетих се, че трябва да нахраня котката си. Извинете ме. — събирам нещата си и напускам библиотеката.

* * *

— Кайла! Нещо в това кафе не е наред!

Да си говоря сама също се превръща в навик.

Седя пред телевизора от както се прибрах — което е, криво ляво, половин час. Честно казано последните седем дни малко се сливат, но гледам да не обръщам внимание на този факт, защо ако го направя, адът ще ми се стори като хавайска екскурзия с ол инклузив пакет.

Изпуфтявам. Тромаво се отпускам назад и косата ми се разпилява по ръба на дивана. Меката тапицерия направо ме поглъща.

Изяж ме. Нека се свършва.

За нещастие, диванът не ме чува. Оставам си цяло и адски ленива.

Защо изпитвам такава умора?

Странно. До сега не ми се е случвало да не мога да движа ръцете си заради липса на сън.

Бавно поглеждам отново кафето. Пръстите ми изтръпват и чашата тупва на килима, разплисквайки се по мъхестата му повърхност. Кайла ще бъде бясна когато го види.

Очите ми се затварят.

Не знам дали е от умора, но определено идеята за една бърза дрямка не звучи зле.

* * *

Ник

Усмихвам се срещу екрана на телефона си. Гледката на спящата Лила с хаотично разпилени черни къдрици по халат лесно би могла да ми спечели доста обожатели в някой сайт за запознанства, ако бях девствен чичко нуждаещ се от пари.

Малкото Плъхче има късмет, че именно аз, а не някой друг е мистериозният ѝ преследвач.

Нямам никакви намерения към Лила Джоунс, освен да се подсигуря, че Лукас спазва обещанието си. Това, че имам инсталирана камера в мечето ѝ до нощното шкафче изобщо не означава, че гледам как се преоблича. Добре, може би понякога го правя. Но само от скука. Виждал съм гърди — Лила няма много от това, така че може да се каже, че в в безопасност и далеч от радара ми.

Качвам се по стъпалата и влизам в апартамента ѝ. Тихо затварям вратата след себе си и събувам обувките си, оставяйки ги на прага на коридора. Холът ѝ е в неприятни студени нюанси на сивото, точно както би предположил някой щом я види. Всичко в Плъхчето крещи ,,задръстенячка" по един твърде нормален, спокоен начин.

Малкото ѝ тяло лежи отпуснато пред мен. Телевизорът работи на  ловен канал, предполагам повече за да не се чувства самотна, от колкото за да гледа.
Или това, или Лила има хобито да слуша за рибарски кукички.

Няма да се изненадам, ако смята да измайстори оръжие с което да ме убие с тях.

Мисълта ме кара да се разсмея.

Причината да сложа приспивателното в чашата ѝ обаче никак не е смешна. Лила се носи като призрак през последните дни. Това наистина значи много, щом аз мога да го забележа. Нито пицата, нито кафето помагаха. Дори напротив — ужасяваше се от мен.

Заставам пред нея и коленича на мекия килим.

Кожата ѝ има странен тропически загар, който е твърде лек за да е от екзотична националност, но твърде видим, за да не ти направи впечатление. Въпреки това на фона на светлосивият диван изглежда като порцеланова кукла.

Спускам връхчетата на пръстите си по гладката кожа на коленете ѝ — гледах я как втрива крем в тях миналата вечер и не почувствах нищо, но сега, виждайки контраста на бялата ми длан с изпъкнали вени върху нейната жълтеникава кожа, кръвта ми се сгорещява.

— Сигурен съм, че ако не бях сложил приспивателно в кафето сега щеше да ме изриташ.

Дори мога да си го представя: Лила, нанасяща критичен удар в слабините ми, присвила чипият си нос.

Отнасям я в леглото. Пръстите ми разрошват русите кичури пред очите ми, когато решавам да се отпусна до нея. Лежим в тишина — Лила, защото няма избор, и аз, перверзното копеле което би убила собственоръчно, ако беше будна. Ароматът ѝ е много приятен. Няма нищо общо с жените, с които обикновено спя: лек и студен е, като борови иглички през зимата. Круши и мускус.

Протягам се и взимам малката ѝ ръка — пръстите са дълги, със здрави нокти във формата на месечини. Мисълта за тях върху члена ми прави панталона ми тесен. Сещам се за любимият въпрос на Лукас: Какво можеш най-добре? Да бъда задник, ето какво. За това свалям всички задръжки и — точно като кралят на задниците който съм, — откривам едното ѝ рамо, бутайки халата надолу. Зъбите ми се впиват в кожата над ключицата. Когато се отдръпвам, червеното петно от засмукване бележи врата ѝ. Пръста ми докосва мястото.

Лила би го нарекла свинщина.
Аз го наричам изкуство.

С котешка усмивка връщам халата на мястото му и се изправям. На прага обаче спирам, осъзнавайки че панталона ми ще се пръсне.

Готвя се да направя нещо, което стряска мен самият — връщам се, сядам на стола срещу леглото ѝ и свалям ципа, взимайки ерекцията си в ръка. Тя няма да се събуди, а аз не я докосвам.

Но това не ми пречи да си представям как го прави.

коментирай / гласувай