(!) — вулгарен език, 18+
НЕ РОМАНТИЗИРАЙТЕ ПОДОБНИ ОТНОШЕНИЯ ИЗВЪН КНИГИТЕ!

Не забравяйте да ГЛАСУВАТЕ и да оставите КОМЕНТАР за да подкрепите автора, — мен, — и за да получите нова глава по-скоро!

Ник

Да виждам жената, на която съм длъжник, гола и вързана за кука за месо, докато четирима мухльовци я оглеждат, макар да знаят, че тя скоро ще умре, по тяхна вина, направи убийството им сладко отмъщение, което с радост бих повторил.

— Ти си нищожество, Холд. — изсъсква Лила със студено изражение, преди да извърне лице от мен. Мнението ѝ за мен не е от най-хубавите. — Дори не искам да знам защо си тук.

С престорено веселие се засмивам. Тя изкрещява силно, щом усеща ръцете ми да я вдигат и ме удря през лицето. Малките й длани опарват бузата ми с такава сила, че смехът се изпарява от лицето ми.

— Мога да те оставя тук. — казвам тихо, неподвижно. — Мога да те оставя тук и да попиеш вонята на кръв, свинско месо и сол, да се удавиш във вътрешности или дори да си отрежеш главата с цинкуляра. Това ли искаш?

Тя оголва зъби. Малко ядосано плъхче.

— Кои са тези хора? Познаваш ли ги?

Веждите ми политат в изненада.  Разхлабвам хватката си около малкото й тяло.

— Това ,,Не" ли е?

— Кучи син! — процежда жлъчно. — Разбира се, че не искам да оставам тук! Но то зададох въпрос...

За да я подразня и да разсея и двама ни от мислите за случилото се, докато я нося напред залепям звучна целувка на врата ѝ. Лила посяга като котка за да ме удари, но когато успявам да избегна атаката ѝ, поставя малката си длан на целунато място и потреперва от гняв.

— Копеле! — мърмори в ръцете ми, макар току-що да съм ѝ спасил живота. — Маймунски задник... нещастник... перверзно животно...

— Съжалявам да прекъсна монолога ти... — казвам през тих смях. — ...Но стигнахме.

Устните ѝ се затварят и тя поглежда мотора ми, скрит между големите храсти. Оглежда улицата, вратата на кланицата.

После стиска устни.

— Бях отвлечена с ван.

Пускам я внимателно на земята, босите ѝ крака изглеждат като на дете до моите. Тя пристъпва от крак на крак, докато се отдалечавам за да запаля мотора.

— Така ли ще оставиш всичко? Имам предвид...

— Не. — прекъсвам я без да я погледна; знам, че в този момент се чувства засрамена въпреки опитите си да го прикрие. — Ще се погрижа за това след като те откарам у дома.

Тя махва с ръка като ядосано дете.

— И да разбереш къде живея? Изключено!

Пускам каската на седалката и се обръщам към Плъхчето, след което демонстративно скръствам ръце пред гърдите си.

— Какво точно си мислиш че ще направя, ако знам къде живееш?

Тя отваря плътните си устни за да отговори, но после ги свива неудовлетворено. Малката ѝ ръка трепери, когато я вдига за да изглади една бръчка от напрежение на челото си.

— Ти си...

— Курвар? Изнасилвач? Вандал?

Тя изправя гръб. Дори не осъзнава, че с това действие разкрива повече от гърдите си, колкото би ми се искало в подобна ситуация.

А може би именно ситуацията ме прави толкова твърд. Това е факт, който би трябвало да ме тревожи, но всъщност ме възбужда дори повече.

— Работил си за майка ми.

— О? — накланям глава. — Трябва да бъдеш по-конкретна Плъхче. Работил съм за много хора.

Тя затваря очи и загръща тялото си с ръце, сякаш иска да се скрие под суйчъра ми и да изчезне от света.

А проклетият ми панталон не спира да теснее.

— Майка ти ми намираше работа. Не съм работил за нея. — пристъпвам напред за да я уловя за ръката и я дърпам грубо към мотора. — След като сама видя с какво се занимавам можеш да ме улесниш и да изпълняваш каквото ти кажа.

— Защо? — дърпа се Лила и отказва да се качи на мотора. — Защото ще ми отрежеш езика?

Притискам се в гърба ѝ, бутайки я срещу голямата машина. Степенката проскърцва тихо когато телата ни се облягат върху мотора.

— Ако е част от фетишите ти ще го направя още сега. — грубите ми пръсти улавят меката кожа на китките ѝ, заключвайки тялото ѝ неподвижно пред моето. — В момента съм на пробация, но ако не спреш да ме обиждаш е сигурно, че ще те изнасиля. Може да ми издереш очите докато, уверявам те, цялата ми дължина се плъзга дъпбоко мокра от оргазмите ти, а зърната ти кървят от зъбите ми.

— Ти си луд — поклаща глава Лила, разгърнала треперещи пръсти върху кожената седалка на мотора.

Усмихвам се хищно срещу запотеният ѝ врат.

— Абсолютно си права.

Освобождавам я, премятам я върху мотора и я прегръщам, скривайки тялото ѝ със своето. Потегляме тихо по улицата, а когато вече сме достатъчно далеч натискам педала за газта и оставям смрадта от кланицата зад гърба си.

Тя се вкопчва в раменете ми като маймуна, кичури от черната ѝ коса гъделичкат врата ми над тениската, когато изкрещява да намаля.

Засмивам се и я почуквам с брадичка по каската на главата ѝ, преди да склоня глава и да вдигна скоростта. Ако ще страдам от голото ѝ тяло притиснато в моето, то тя също ще страда.

коментирай / гласувай