Шай

— Къде отиваме?

— Ще видиш — успокоява ме Майлс, пускайки китката ми.

Сега, когато усещането за близост се стопява, се чувствам малко несигурна дали да го последвам. Забранявам си да мисля лоши неща и продължавам да вървя, макар и леко нащрек за изненади.

Излизаме на двора, прекосяваме паркинга и... вървим напред към старите гробища?!

— Ъъъ, Майлс?

Той ми хвърля поглед през рамо напълно неподозиращ за притеснението ми. Прозрението скоро достига до  съзнанието му, защото забавя крачка и разрошва притеснено косата си.

— Мястото е много красиво, макар вече да не идват почти никакви хора. Разбирам притеснението ти, но се кълна, че не планирам да те убивам или нещо подобно.

Приближаваме входа на старите гробища и колкото и да не искам да го призная, вратата ме изненадва с вида си — красиви малки рози се вият около метални лилии издялани като венец над главите на живите, дошли да почетат мъртвите тук.

— Добре, трябва да призная, че наистина е красиво.

Той се засмива за кратко и ми показва каменна пейка с облегалка на която се настаняваме. Спазвам прилична дистанция с цената на това едната буза на задника ми да виси във въздуха.

Той спокойно вади сандвича си и кръстосва крака в глезените, но точно преди да отхапе телефонът му издава досаден звук за известие.

— Нещо в туйтър?

Майлс свива пръсти около телефона до побеляване, карайки ме да съжаля за въпроса си.

— Съобщение от майка ми.

Реакцията му ме шокира. Никога не съм предполагала, че отношенията им са лоши, камо ли толкова лоши че да изглежда вбесен само от едно съобщение. Замълчавам си и вадя лаптопа си за да проверя дали проекта ми от миналият вторник е оценен.

— Какво правиш?

— Преглеждам пощата си — поглеждам го с крайчеца на окото си, несигурна как да реагирам на интереса му.

— Защо?

Бавно се извръщам към него с половин тяло.

— Какъв въпрос е това? Ти нямаш ли поща?

— Не това, а това.

Пребледнявам и затръшвам капака на лаптопа засрамена от дъното на душата си.

— Не е това което си мислиш. Папката е... вътре няма порно, окей? Това е само наименование.

CORPSEporn е името на папката, в която съм сложила изтеглените песни на които заспивам вечер. Въпреки че в наименованието й има думата „порно“, не я кръстих с тази идея. Беше по-скоро метафора за начинът по който се чувстват ушите ми докато го слушам, от колкото сексуалният акт като цяло.

— Разбирам. — кима бавно и отхапва ново парче. — Винаги съм се чудил дали хората си правят папки с мои песни.

— Е, сега вече знаеш. Междудругото, може ли да ти задам един глупав въпрос? — той повдига вежда в отговор и аз изстрелвам — Защо по дяволите закусваш на гробища?

— Тук има само пет гроба които никой не посещава от години.

— И все пак! Дано не искаш да се натискаме или нещо подобно защото ще бъде ужасно. Ако изобщо си си помислил нещо подобно — засмивам се.

Оооо, по дяволите, защо казах това?

Мислено си забивам шамар. Чувството ми за хумор е толкова неправилно за такъв момент, че се чувствам сякаш правя секс за пръв път. Ако имаше скала наблизо просто щях да скоча и да приключа тази неловкост още сега, но за мой лош късмет най-близките са едва на петнадесет мили от тук.

— Не, но се радвам че ти също си погнусена от идеята — казва монотонно.

— Това беше шега — опитвам се да замажа положението, но лайната вече са ударили вентилатора. — Не го свързвай със случилото се. Беше просто глупава шега...

Някаква сянка приближава към нас и забравям за всякакви обноски, покатервайки се в скута му.

— МАЙЛС ВИДЯХ ПРИЗРАК!

— Какво? Тук няма нико...АААА!

Само че вместо призрак, от храстите изскача гробищният чистач.

— Деца, какво правите тук?

коментирай / гласувай

искате нова глава? тогава подкрепете автора!