(!) вулгарен език, 18+ сцени

↓↓↓

Не забравяйте да подкрепите автора, ако искате нова глава! ❤️

Лила

Пети март винаги е бил денят в който не ми върви. Сигурно три месеца предварително цялата вселенска лайнарщина се събира в един вмирисан варел и от събуждането ми започва да ме къпе с подаръците си.

Ще си правиш кафе? На мен ми прилича на повръщано.

Яде ти се плод? Дано обичаш мухъл.

Искаш да се изкъпеш? От крана тече стомашно разтройство.

Мобилният ми се разглоби като шибано лего още щом се протегнах да изключа алармата. Ключовете за колата паднаха в коша и магически пролазиха до дъното. Чорапогащникът ми се сдоби с бримка с лицето на Джим Кери, очилата ми изчезнаха сякаш цяла вечер са си майсторили крака с които да избягат от мен, а за капак Кайла счупи самобръсначката ми. Онази, дето чаках да поръчам на черния петък половин година и е с пет ножчета, целящи да изтребят всеки косъм по краката ми за доброто на всеки, видял гол участък от кожата по тях.

Но не. Днес е пети март. Ще ходя като Чубака, та високите температури навън да ме изпържат жива.

По-добре да не пипам нищо повече. Докато го казвам си помислям, че Кайла трябва да мине през автомивката, отпивам от чашата с чай и се задавям, удряйки гърдите си в борба да остана жива, когато виждам как огромен матов джип за офроуд надира задницата на пежото й.

Мамка му!

Явно не трябва дори да мисля за нещо, ако не искам то да завърши като невинното возило.

— Хм, Кайла?

Сестра ми си прави маска с макадамово масло и яйчен белтък до плота. Захапала е цигара и вече реже кръгчета краставица за клепачите си, преди да ме погледне косо.

— Какво има?

— Някакъв тип почти отнесе колата ти.

Кайла спуска ножа по-рязко от необходимото — за малко не се лишава от пръста си. Маската на лицето й се напуква и парченца белтък се ронят по блузата й.

— Какво?!

Сръбвам от чая и се отмествам, предоставяйки й поста си на прозореца. Кайла пребледнява, започва да скубе косите си и да ругае. С бялата маска която се рони върху черната й тениска прилича на излязла от реклама за маскарадни костюми на мумия. Извърта се във вихрушка от наронено макадамово масло и вече тича за ключовете си.

— Съжалявам Лила. Ще трябва сама да отидеш на стажа.

В пълен контраст на нейното притеснение кимам спокойно. Сръбвам втора глътка от билковия чай който някак сварих на котлона без електроуредите вкъщи да избухнат и й махам за довиждане. Тя не не вижда, защото е твърде заета да нахлузва обувките си преди да излети през вратата.

— Ъх — отмествам чашата по-далеч за да извадя дългият косъм около сливиците си. Оглеждам го с презрение. — Добре, че имаш моят цвят, защото щях да реша, че Кайла опитва да ме убие.

Хвърлям го през прозореца и се оправям към стаята си.

Чака ме стаж.

* * *

След инструкциите на продавачката касаещи грижите за всяко животно, разясненията за местоположението на всичко в магазина и огромното табло с аварийни изходи в склада, съм оставена на произвола на съдбата сред глутница освирепели домашни любимци в клетки. Зоомагазинът е на гърба на огромният метрополитен зоопарк и от него може да се видят клетките на капуцините.

Досадни малки бълхи.

Хващам се че проверявам часовника си твърде често.

12:45...

13:00...

13:15...

13:30...

...сякаш пружина е навита на ръката ми и ме шибва веднъж на всеки петнадесет минути, призовавайки ме да погледна часа. Телефонът ми още е счупен в задния ми джоб, но смарт часовника ми е винаги свързан с него и мога да виждам известията без да имам нужда от нов поне докато смяната ми свърши.

Отпускаща новина за някой, който се интересува от социалните мрежи, но аз не съм такъв човек, така че ще разберете изненадата ми, когато получавам известие за ново съобщение в май спейс.

"номер +158******* ви изпрати снимка"

отвори / изтрий

Изправям се от стола си и двете птици с шарени пера които цял ден се прегръщаха нагло зад мен подкачат уплашено. Отивам до вратата за да сканирам улицата за излъскан мотор и лудият му ездач, когото не желая да виждам никога повече, но не виждам никого.

Бавно плъзвам пръст по малкия екран на смарт часовника. Ахвам. Ще ми се никога да не го бях виждала, ала вече е късно — картината завинаги ще остане запаметена в съзнанието ми, благодарение на нищожеството с име Ник Холд.

Дишането ми се учестява и без да се замисля опирам рамо на клетките с декоративни зайци. Настава какафония от звуци, щом зайците се ядосват и опитват да ме ритнат през решетките.

Отдръпвам се замяна. В следващия миг получавам ново съобщение. Без дори да го погледна свалям часовника от ръката си и го хвърлям към пликовете с храна за кучета и се сривам на стола почервеняла от срам.

Това е психически тормоз.

В ума ми се заражда идея. Мога да подам жалба срещу него. Обнадеждено се изправям да извадя часовника от плика, когато осъзнавам, че ако предам доказателството на полицията, ще трябва да преживея ужаса да ме разпитват защо, в името на всичко свято, номер който не е запаметен в телефона ми знае къде работя и ми праща такива снимки.

Ругая тихо. Сега трябва да търпя този тормоз докато не подменя мобилния си за да блокирам номера му.

Прокарвам ръка през косата си и против волята ми спомена за изпратеното изображение изниква пред очите ми.

Защо му е да ми праща това?

Покривам лицето си с ръка. Ъгълът, размера и това, което жената правеше с устата си, сигурно са част от някой порно клип. Невъзможно е човек да има толкова... Такова... Несъразмерно е. Точно така! Сигурно го е изрязал от началната страница на порно сайт за да ме постави в неудобна ситуация.

Кого лъжеш?

Може да се правя, че не се вълнувам от нещата в университета, но знам жените които ходят след Ник Холд. Предполагам всеки ги знае. Чернокосото момиче на снимката е втори курс. Виждала съм я в библиотеката. Ник никога не е бил заинтересован от момичета като нея — не и доколкото на всички ни е известно.

Той не спи с чернокоси. Но ми праща снимката как именно чернокосо момиче му духа?

Глупаво включвам камерата на часовника и пращам снимка на среден пръст. Преди обаче да съм имала времето да съжаля, на малкият екран се появява ново изображение. Този път част от усмивката му се вижда на фона на мускулестия корем и за щастие снимката спира над огромното нещо под пъпа му.

Придружена е със съобщение:
,,Има ли там други от твоя вид, Плъхче?"

Очите ми се отварят широко. Гневно прибирам часовника в джоба си и се връщам на работа.

коментирай / гласувай