Майлс

Веднага съжалявам за казаното, но тя вече ме е чула.

— Добре — отвръща простичко и се усмихва.

Отдъхвам си от спокойната й реакция и бързам да се върна на мястото си, вдигайки качулката на суитчъра. Искам да се изолирам максимално от света, за да събера сили да направя нещо, с което да й докажа, че не съм изнасилвач.

Да, имам план.

Идея.

Без значение какво е, малкият жест който съм измислил трябва да постигне ефекта да й покаже, че не съм чудовище.

И смятам да го приложа още утре.

* * *

Шай

Вечерта в деня след проекта се прибирам тихо и на пръсти влизам в стаята си. Опасявам се, пе баща ми се е прибрал от работа и може да е в лошо настроение, за това дори не светвам лампата по пътя.

В пълен мрак оставям раницата си до шкафа, изтривам грима си и сбърчвам вежди при допира до наранената кожа на брадичката си. Синината от миналата вечер пулсира през целия ден и докато бях в бара за бира видях отражението си — коректорът беше започнал да се изтрива и синината се виждаше.

Не беше странно, че барманът ме гледаше несигурно и със съжаление. Сигурно беше отгатнал, че имам проблеми, защото така и не ме попита от къде са белезите от побой на лицето ми.

Въздъхвам и присядам на стола, включвайки лаптопа си. Днешното държание на Майлс беше крайно различно на предишното му отношение спрямо мен и ми дава надежда.

Малка, едва тлееща клепка кибрит в мрака, но достатъчна да вляза в Instagram и да посетя профила му.

Засмивам се тихо на шегите, които е публикувал през деня в стори и си слагам слушалките, включвайки плейлиста си с негови песни.

По някое време виждам, че някой е репостнал публикацията ми от сутринта.

Устата ми удря пода, когато виждам името му изписано на екрана.

Той не знае, че това е твой профил. 

Успокой се. Дишай.

Не мога да изтрия усмивката от лицето си на сладкото малко розово сърце, което е сложил отдолу, изразявайки благодарността си от рисунката ми.

Отговарям на сторито, все така щастлива да видя, че е забелязал труда ми.

***

Майлс

[ Имате ново известие в Instagram]

S.Winnie реагира на вашата история:
,,🥺❤"

Оставям телефона си да се зарежда и притварям опи, тропайки с пръсти в такт с музиката, бучаща от колонките и заспивам, унесен в ритъма на песента.

На сутринта изхвърчам през вратата и взимам джипа, тъй като някак винаги успявам да се успя.

Готов съм да повярвам, че е някакъв шибан природен талант по рождение.

Паркирам до очуканият  Форд на господин Монгомъри и слизам навън. Слънцето грее силно, очертава се да е топъл и приятен ден. Влизам в сградата и разрошвам косата си по навик, докато не се заковавам пред вратата на един кабинет.

Вътре виждам Шай — макар и не изцяло — да лежи под тялото на Лий. Като по сигнал се обръща и очите ни се засичат. Отваря уста и произнася името ми, но тъй като не изглежда да се бори решавам да ги оставя на саме.

Сядам на последния пин и се излягам назад, чакайки звънеца да удари.

Той не се забавя и веднага оповестява началото на часа, а Шай връхлита в стаята и явно се сепва от изненадата на класа, защото се извинява и с по-бавно крачка сяда на първия пин.

Часът започва и преподавателят влиза. Телефонът ми вибрира в джоба — изваждам го и проверявам каква е причината.

[ имате ново съобщение от непознат номер ]

прочети / изтрий

Натискам прочети и пъровосигнално отправям поглед към отговорника.

+0355******
"Не е това което си мислиш. Лий се опитваше да ме манипулира."

Защо й е да ми казва това?

За това ли отговорника бързаше толкова преди малко? Накланям глава въпросително когато тя ме поглежда през рамо.

Майлс К.
"Всичко наред ли е?"

Това което всъщност искам да попитам е "Трябваше ли да се намеся", но така би прозвучало прекалено дистанцирано.

Виждам я как клати глава от мястото си и пиша ново съобщение:

Майлс К.
"Още не съм ти се реванширал. Ако искаш ще го лиша от някой крайник?"

коментирай / гласувай