(18+) вулгарен език, сексуално съдържание

Така така, дълго време отне да стигнем до тук, но ето, че Лила и Ник официално имат първата си истински пикантна сцена заедно! Ако искате да подкрепите автора, да забързате новият ъпдейт и да покажете, че ви харесва това което правя, наспамете ме в коментарите както само вие си знаете! ❤️❤️❤️

Ник

Гася мотора, свалям ключа и дърпам визьора, докато по заучен маниер крака ми сваля степенката и се прехвърля през седалката. Каската се озовава в ръката ми. Прокарвам пръсти през боядисаната си коса оглеждайки се в стъклата на колата на Лукас и се прокашлям.

Двамата с Плъхчето стреснато извръщат поглед в моя посока.

Настава неловка тишина. Пристъпвам до малкото тяло на Плъхчето и мятам ръка през тесните й рамене.

— Дано не прекъсвам някоя тайна дилърска среща.

Тя мести поглед от мен към Лукас видимо е объркана. Вдига ръка и сваля очилата от лицето си, сякаш е срещнала математическо уравнение, което изисква повече от енергията която има в момента.

— Сега разбирам — кима на себе си, избутвайки ръката ми от рамото си.

Накланям глава. Лукас хвърля копия от очите си в моя посока и ако можеше, вече щеше да ме е убил. Усмихвам му се ехидно и махам за поздрав.

— Госпожице Джоунс, надявам се да не се сърдите за действията ми. — казва Лукас, забил предупредителен поглед в мен все едно така може да ме накара да се изпаря. — Неудобно ми е, че и брат ми се присъедини. Искате ли да продължим разговора си в понеделник?

— Разговор? — Плъхчето приближава вратата на Пежото си и намества дръжката на раницата си, готова да офейка с мръсна газ далеч от тук. — Не е имало никакъв разговор, господин Холд. Дойдох да взема телефона си. Това е всичко.

Тя отваря вратата и се кани да влезе, но аз я затръшвам под носа й.

— Ако трябва да бъдем точни, аз бях този който взе телефона ти.

Тя маха с ръка сякаш съм насекомо.

— Не желая да имам нищо общо и с двамата. Отстъпи.

— Колко си груба само. — облягам се на колата. — Госпожице Джоунс. Да не би името ти да е Лила?

Сърцето ми е спряло да бие в очакване на отговора й. Ако съм познал, значи плана на Лукас ми е ясен. Дори по-лошо — ако съм прав и пред мен стои истинската Лила Джоунс, трябва да направя всичко по силите си да я накарам да стои настрана от  брат ми.

Но ако наистина е Лила...

Не. Не мога да си позволя това, че най-сетне я срещам да повлияе на психиката ми. Аз трябва да я накарам да стои настрана от лукавия ми брат, или тя ще пострада. Връзките които Джак-Лукас има са твърде много за да не съм сигурен, че ще й изиграе някой подъл номер.

— Точно така. — отговаря Плъхчето, без да съзнава как въздуха напуска дробовете ми все едно някой е стъпил отгоре. — Но ние нямаме нищо общо, Ник Холд. Ти си Ник, нали? Трябваше да забележа разликата. Очевидно е, че той не е Ник Холд.

— Какво искаш да кажеш? — питаме двамата с Лукас в един тон и веднага засичаме гневни погледи.

— Няма значение. — поклаща глава Лила и една черна къдрица се поклаща игриво извън кока й. — Този разговор стана твърде дълъг. Пусни вратата, моля.

Виждам как зъбчатите колела в мозъка на Лукас вече правят салта в опит да измислят следващия му ход. Ако искам го изпреваря, имам само един вариант — да действам импулсивно.

— О, разбира се. Извинявай. — пускам вратата и тя отваря, но аз се мушвам под ръката й и се настанявам зад волана.

Дори ключа е на стартера!

Затварям вратата и с подсвикване подкарвам, оставяйки Лукас и Лила да зяпат задния капак докато се отдалечава от тях. Лила бързо се впуска след мен и започва да бие по капака, но аз усилвам скоростта и я оставям зад гърба си. После рязко набивам спирачки.

Свалям стъклото и подвиквам:

— Качвай се.

Лукас тръгва към нас, но аз форсирам гумите в готовност да потегля.

— Ти стой където си, големи братко. С теб ще си поговорим вкъщи. — намествам страничното огледало така че Лила да ме вижда. Изглежда бясна, което прави нещата още по-хубави. — Качвай се. Отиваме на едно хубаво място.

— Никъде няма да ходя с теб — сопва се.

Май Плъхчето ще се окаже драскаща котка.

— Много лошо... — провлачвам. — Мислех че си искаш колата, но явно съм грешал. Какво да правя с това старо Пежо?

Усмихнато я следя как заобикаля отзад и сяда недоволно до мен. Дърпа колана и го закопчава, докато пръстите й набират полицията. Улавям го и го слагам между бедрата си.

— Трябваше да се обадиш преди да седнеш, глупаво Плъхче. — казвам и подкарвам, залепяйки я за седалката.

* * *

Минали са десет минути откакто тръгнахме от паркинга. Телефона ми не спря да вибрира в задния джоб, неминуемо с пропуснати обаждания от Лукас. Това което се върти в главата ми обаче е нещо съвсем друго — как може да пътува десет минути с напълно непознат и да не попита нито веднъж къде я карам?

Инстинктите й за съхранение отказаха. Май няма много в грозната си главица.

— Няма ли да питаш къде отиваме? — подкачам я и сменям скоростите, като уж небрежно опирам ръката си в нейната.

Тя се отдръпва като ожилена.

— Сестра ми ще се обади в полицията, ако не се прибера до час.

Сестра? Вземам последния завой и спирам пред голямата излъскана сграда с червен килим на стъпалата, после се спускам по инерция назад и спирам пред малкия вход за ВИП клиенти. Ставам, затварям бързо и отивам да й отворя.

Облягам се до отворената врата докато обяснявам:

— Намираме се пред едно заведение, чийто собственик ми е много близък. Дължи ми пари, които обещах да си взема тази вечер. Ще слезеш с мен, ще вземем парите и ще те закарам у дома.

Тя се изсмива сухо и скръства слабите си ръце през гърдите. Светлата й кожа има лек жълтеникав отенък, а бузите й съвсем леко розовеят. Черните й очи обаче са мъртви, а разкървавената кожа около ноктите й показва, че има нервен тик и издава повече, от колкото Лила Джоунс иска да покаже на света.

— Не виждам защо да го правя.

Засмивам се.

— Давай, прескочи скоростния лост и седни зад волана. Сигурен съм, че знаеш как да подкараш кола без ключове — вдигам ключа от Пежото и го разлюлявам на пръста си, сетне го дърпам към себе си и го пъхам в задния джоб на дънките си, където съм прибрал и мобилния й. — Телефонът ти също е у мен. Отново.

— Кучи син. — ругае Лила и най-сетне показва някаква емоция, като яростно дърпа колана си и излиза. — Ако дори косъм падне от главата ми заради мръсните ти схеми ще пострадаш.

Замислям се над думите й осъзнавам, че дори да я виждам за втори път в живота си, аз никога не бих позволил да й се случи нещо. Лила Джоунс е момичето, което искам да видя от четири години. Дължа й живота си за онова, което се е случило онази вечер, и макар да изглежда сякаш тя не знае кой съм, аз знам коя е тя.

Няма никакъв шибан начин дори да позволя да те докоснат, Плъхче.

— Уверявам те, че ще поема ангажимент към косъма. — казвам вместо това и заключвам колата след нас. — От тук.

Повеждам я към входа за ВИП гости и натискам бутона за интеркома. Чакам камерата над нас да се обърне и поздравявам пазача:

— Искам да се видя с шефа ти.

— Трябваше да дойдеш с повече мъже, лайно такова. Искаш мацката да види как шефа ми те пребива до смърт ли? — отговаря механичен глас.

Червената точка под пръста ми светва в зелено. Отварям и й подавам ръка, но Лила бурно поклаща глава.

— Чух достатъчно. Не ми се умира.

— Сериозно ли смяташ, че ще позволя да умреш? — свивам пръсти около тънката й котка и я дърпам след себе си. — Просто стой зад мен. Ще приключим за пет минути.

— Пет минути? Дори патологът ще отдели повече на трупа ти.

С изненада се извръщам да я погледна. Усмивката ми е толкова широка и искрена, че дори не мога да я скрия. Кой да повярва? Плъхчето имало чувство за хумор.

— Хубаво е да знам, че имаш вяра в мен. — само за да я подразня притеглям ръката й към задния си джоб и я задържам. Тя се препъва. — Ако решиш да си вземеш телефона и да звъннеш на полицията, не забравяй да бръкнеш дълбоко.

Чувам как си поема въздух през зъби. Решавам да се позабавлявам още малко — все пак искам да я отвратя от себе си.

За това сме тук.

За това я дразня.

"И изобщо няма общо с факта, че Лукас иска нещо от нея?" — прошепва досадно гласче в ума ми.

,,Да, изобщо няма."

— Но ако си любопитна... — прилагам малко повече сила и слагам ръката й отпред на панталона си, притискайки я по дължината на пениса. — Можеш да бръкнеш където си пожелаеш.

По дяволите, какво не ми е наред? Тя също е усетила нарастващата ерекция, защото в тъмнината на коридора очите й проблясват големи като на кошута.

— Колко отчаян тип трябва да си за да си просиш нещо такова?

Облизвам устни и се притискам срещу ръката й, наблюдавайки как бузите й почервеняват.

— Зависи колко възбудена си за да го пожелаеш сама.

Улавям ръката й, преди да успее да ме удари.

— Свиня. — просъсква като котка.

Бутам я нежно към стената, опирайки устните срещу ухото й.

— Като гледам не би отказала да се въргаляш в кочината с една "свиня". — пръста ми стисва щръкналото й зърно през дрехите, когато чувам нечий стъпки по коридора.

Отдръпвам се, после заставам между Лила и Верона. Пазачът заедно с двама от личните биячи на Верона стоят с очилата си до него, докато върви наперено по коридора.

— От кога не сме се виждали, Холд?

коментирай/гласувай