Майлс

— Още ли спиш?

Отварянето на очи никога не е било толкова трудно. Ругая под нос и грубо разтривам лицето си с ръка, опитвайки се да фокусирам женският силует отправил се към кухнята. Иса Конрад оставя чантата си на плота и присяда на един от столовете, уморено придвижвайки с пръсти чиния с плодове към себе си.

— Кога успя да вземеш лекарства?

Мигам като глупак. Надигам се и почти падам от дивана в опита си да огледам масичката до дивана.

Дори не знам как съм се озовал тук, по дяволите.

— Какви лекарства?

— Онези до ключовете. — майка ми се обръща и ми хвърля студен поглед. — Здравата си се сквасил като те гледам. Дори не помниш да си излизал?

— Не съм мърдал от проклетият апартамент — отвръщам троснато. — Нямам представа от къде са се появили шибаните...

И точно тогава, в ума ми изниква блед спомен на Шай Уолъс, мокра с плик в ръце пред вратата ми.

— О, не! — скачам от дивана и се препъвам в одеялата.

Грабвам плика и пребърквам всичко: взела е антипиретици, антибиотици, спрей за гърло и дори ментови бонбони за смучене, които да отбият киселият вкус на познатата марка хапчета.

Помислила е за всичко.

Типично за зубъра.

Готвя се да захвърля плика, но нещо ме кара да го стисна в юмрук. По пътя за стаята си вадя един от ментовите бонбони и соча с пръст към Иса:

— Омитай си задника от апартамента преди да съм звъннал в полицията. Ако пак те открия пияна на пода ще те оставя да се давиш в повръщано докато не стане време да извикам патолог.

Майка ми подхвърля зърно грозде в устата си.

— Стига си преувеличавал. Случи се само веднъж.

Само веднъж от началото на седмицата,
а днес сме вторник.

— Не се шегувам Иса, не те искам тук след работа. Върви при сводника си или се чукай извън работно време, за мен е без значение стига да не те виждам.

— Добреее! — вдига ръце и грабва якето си, завъртайки се на високите си токчета. — Колкото и да отричаш обаче, аз оставам твоя майка.

Изревавам като луд и разбивам касата на вратата, затваряйки я зад гърба си. Мятам плика към прозореца и скачам в леглото, забивайки лице във възглавницата. Желанието да се задуша с нея е като живо присъствие дишащо във врата ми, но когато въздухът ми свършва надигам глава и отпускам ръце до тялото си.

Чувам как Иса излиза от апартамента.

Отдъхвам си.

• * *

Натискам бравата на кабинета и пристъпвам вътре. Дори не спирам до вратата за да се извиня за закъснението си, а просто преминавам до стената към последния си пин и се настанявам безшумно на стола.

Господин Монгомъри продължава със скучните си обяснения за проекта в следващият пас и как трябвало да си изберем партньор. Изсумтявам и вадя телефона си под масата, за да проверя известията си в Twitter.

Нищо ново.

Отпускам се в стола и поглеждам през прозореца, докато пръстите ми скицират по инерция върху листа с върха на химикала. Докато се осъзная, звънецът бие и ръката ми замира насред движението.

Шокиращо, скицата се оказва лицето на Шай.

Бързо затварям тетрадката си и скърцам със зъби. От няколко дни откъслечни спомени не спират да се повяват от нищото и с всеки един осъзнавам каква голяма грешка съм допуснал. Вече знам, че колкото и да не искам трябва да се извиня, най-малкото, защото я насилих да прави секс с мен против волята й.

Изчаквам звънецът за следващият пас да бие и изненадващо за всички се премествам до нея тъкмо навреме, преди гнусният Макс Финли.

— И това ако не е изненада! — смее се. — Да не си се сдушила с наркомана?

Шай е замръзнала на мястото си от изненада, но бързо се осъзнава и се усмихва.

— И какво ако съм?

коментирай / гласувай
(песента е на същият певец, за когото е фенфика)