вулгарен език (!)
не романтизирай (!)

Шай

Господи, как тежи!

Опитвам се да избутам Майлс от себе си, но той лежи в безсъзнание като танк отгоре ми. За щастие, когато се приплъзвам встрани той отива в срещуположната посока и се строполява на пода.

Мигам уплашено несигурна дали това няма са го събуди, но той продължава да спи като пън.

Въздъхвам.

До тук добре, а сега какво?

Намествам полата и бельото си и избутвам спомена за действията му в ъгъла на съзнанието си. Колкото по-малко мисля над това, толкова по-лесно ще го преживея. Нали?

Улавям спящият Майлс. С много пъшкане и усилия го оставям в легнало положение, където подпухвам възглавницата под ударената му глава и премятам отгоре му тънката завивка, която намирам на канапето до дивана.

Навеждам се и вдигам лекарствата от пода. Решавам да ги сставя на масичката до вратата, където висят окачени ключове и парфюми, сетне натискам бравата и с последен оглед на стаята бързам да си тръгна, преди майка му да се е върнала.

* * *

Докато пътувам към дома на два пъти почти се блъскам в този пред мен. Не мога да карам в това състояние и вместо да завия към своята улица, отивам до езерото и спирам на паркинга до малък супермаркет.

Отпускам глава на волана.

Кошмар.

Не зная как по-добре да опиша проваленият си план за извинение. Не очаквах Майлс да е в толкова лошо състояние, нито да гледа толкова ниско на мен. Предполагам има право: все пак е свикнал да получава плашещи съобщения от милиони жени по света.

Прокарвам пръсти през косата си и поглеждам белият си гипс.

Време е този фарс да приключи.

От самото начало реагирам превъзбудено. Предполагам момичешката ми страна бързо взе превес и успя да го отблъсне от мен преди да съм имала шанс да се сближим поне малко.

Вдигам негипсираната си ръка и със зъби разкъсвам втвърденият гипс. Останалото разбивам във волана, а клаксона ехти в празният парк. По това време на деня масово градът е тих в покрайнините, за сметка на централните зони, където всички работят.

Свалям гипса и го мятам през прозореца, а той прелита във въздуха и пада в големият контейнер за отпадъци на местна боклукчийска фирма. Разтривам китката си и се отпускам назад в седалката.

Още от идеята да излъжа, че ръката ми е счупена с надеждата да го заговоря трябваше да осъзная колко сбъркано се държа спрямо Майлс Конрад. За това сега ще чакам — независимо колко време е нужно ще поправя нещата преди края на учебната година.

Запалвам двигателя и подкарвам към вкъщи, изпълнена с нови мисли. Този път са позитивни — и това не е защото смятам да преследвам Майлс, а защото убеждавам себе си, че съдбата е приготвила удобен момент за всичко.

Шай У.
"Освободен си от ролята на отговорник."
изпратено...

изтрий / запази в чернова

[съобщението беше изтрито]