„Какъв чуден завършек на жалкия ми живот би било това..." Помисли си момичето с тъмно кестенявата коса.

Беше седнала на една от дървените пейки, разположени на шарена сянка под високите дървета наоколо.

„Да бъда нападната и изядена от малки зеленикави буболечки" Тя издиша и махна поредното насекомо от косата си. Това по никакъв начин не спря последвалия водопад от още гнусни животинки.

Тя изръмжа и скочи, понасяйки със себе си всички дебели книги и учебници, до съседната слънчева пейка, далеч от сипещото буболечки дърво.

Предпочиташе жегата от жаркото слънце, пред нашествието на малките зелени същества.

Потръпна отвратено и разтърси глава.

Това с ученето на открито се бе оказало ужасна идея.

С нетърпение очакваше моментът в който виновникът за цялата тази глупост, щеше да се покаже пред очите и.

Отново фокусира тъмнозеления си поглед, върху дребния текст в учебника по история.

Учителят и, или още „Церберът", бе обещал тестът в понеделник да бъде най-трудния до сега.

Тя не беше сигурна как може да се мине високата летва от миналите тестове, но пък „Церберът" беше способен на всичко...

Предишният път започна да учи една седмица по-рано и се целеше в невъзможната петица (За шестица въобще не можеше да се мисли. Това беше абсолютно недостъпна зона.)

Е оказа се,  че летвата е твърде висока.

Дори за едноседмични усилия.

Получи поредната четворка.

Историята беше единствения предмет, където завършваше с оценка различна от шестица.

Въздъхна.

Беше такова разочарование.

Когато отново отлепи поглед от учебника, слънцето вече се скриваше зад хоризонта.

Тя бръкна в джоба си за телефона и зяпна.

Часът беше почти осем.

Бе седяла на пейката повече от пет часа.

По рано през деня, веднага след последния час за петъчния следобед, тя излетя пред училищната врата и се приземи чак на първата свободна пейка в близката градинка...Където беше прекарала пет часа.

Не че родителите и щяха да се притеснят.

Ако въобще забележеха, че я няма, разбира се.

Мислено завъртя очи и стана от пейката. Краката и бяха сковани от дългото време, прекарано в една позиция.

Реши да намери нещо за ядене, преди да се прибере.

Не гореше от желание за се среща с дебелата икономка, която баща и бе наел за куп пари, за да замени присъствието му в огромния апартамент.

***

Един час по-късно, момичето излезе през стъклената врата на любимата си сладкарница.

Още усещаше вкуса на ягодовата сметана в устата си.

Начинът по който бавно се разтапяше върху езикът и и караше сетивата и да се гърчат от наслада.

Разтърси глава и се отдалечи, за да не се върне в заведението за второ парче.

Светлините навън вече бяха включени, а улиците пълни с автомобили със светещи фарове и натискащи клаксони и псуващи задръстването шофьори.

Само когато чу ужасната шумотевица, тя реши че ще мине по заобиколния път, дори и само за да се порадва на още няколко минути тишина.

Свърна между два от високите блокове и се озова в сумрака на малките градски улички.

След поредица от завои и няколко много сладки бездомни котенца, които спря за да погали, тя се закова на едно място и се огледа объркано.

Невъзможно беше да се е загубила, нали?

Познаваше тези улици!

Най-вероятно беше направила някой погрешен завой.

Само щеше да се върне назад и да завие наляво, после веднъж надясно и...

Наистина нямаше представа къде се намира...

Улицата беше павирана и осветена от една единствена лампа, някъде зад гърба и.

Разклоняваше се на три места пред нея, четири, ако мястото от където идваше, също се броеше.

Мястото въобще не и бе познато.

Не помнеше да е минавала от там.

Тогава в далечината на една от преките пред нея, притича тъмен силует.

„Ето...човек, когото може да попиташ. Той ще те ориентира и съвсем скоро ще си бъдеш в къщи..."

Игнорира тъмните пипала на страхът, прокрадващи се по цялото и тяло и закрачи към далечната сянка.

---***---

Мислих доста относно името на новата героиня, но всички имена, които ми хрумват някак не пасват на образа. Ще се радвам ако хвърлите някои идеи ;)

(вече избрах име...слава на Богу *кръсти се и отправя поглед към небесата* не че мога да кажа същото за името на една конкретна личност, появяваща се във втора част...but oh well...и до там ще се стигне)