Замък изтъкан от песен

˜"*°•.•°*"˜

Едни извивки на една далечна красота

Високи ноти, издигат се до небесата,

прекланят се пред изяществото на нощта.

Мелодия танцува в тъмнината,

издига замък по-недостижим от мрака.             

Храм на музата, изкуството и тишината,

нищо, че от песента е сътворен.

Той седи, издигнат там,

неразрушим, като скала в морето.                                                               

Вълни от гняв, тъга и болка,

разбиват се на късове във мраморните му стени.                      

Единственото място на света, където     

спокойствие управлява кралство

изтъкано от късове мелодия и тишина.

Щастлива самота обзема свят,

магичен и тъй недостижим.                                             

Обгръща с думи празната обвивка,

превръщайки света в лазурно син,

с отблясъци от предишни мигове, с цвят на лунните лъчи.                                               

Превръщат се мечтите в сладки спомени

за замък и една мелодия,

изпята някога, пред хиляди звезди.

˜"*°•.•°*"˜

Нещо различно и не особено добро, но до тук се простират възможностите ми в поезията^^ От доста време не бях писала в рими (да игнорираме факта, че почти никъде не съвпадат и не следвам никакъв модел\схема на изграждане...) Вдъхнових се от песента на Линдзи Старлинг преди няколко седмици и днес реших все пак да го споделя.