˜"*°•.•°*"˜

Желание за усещане.
Желание за любов.
Желание за докосване.
Жажда за живот.

През клавишите прокарваш пръсти вяло,
Каниш ме търся ключ за бездушно ти тяло.
Защото там под погледа на пролетта
Разлистват се прасковените цветя.

Светлина облива творението си с тишина
Белязва страните ти,
Обрича ги на самота.
И някак монотонно чувам ти гласа.

Далечно бият ударите на това сърце.
И не мога да попия топлината ти с ръце.
Да докосна устните ти със една молба...
Бъди нещо повече от поредната лъжа!

˜"*°•.•°*"˜

Вдъхновението дойде от...интересно място (ще кажа само „праскови"). Написах го за час и после го „обработвах" две седмици.

Та, какво мислите?