Дъжд

˜"*°•.•°*"˜

Счупени стъкла, разпилени хаотично по земята

Лилавеещ гръм, разтърсил с крясък изведнъж нощта

Кристали лед се раздробяват там – някъде в душата

Вятърът извива безжизнените клони досущ като крила.

Мълния разсича с блестящо острие на мрака тъмната заблуда

А дъждът хармонизира перфектно мелодията си със света

Призрачна завеса от капки суета,

Блести и превръща сиянието си в муза на греха

Желая само да се гмурна в наелектризираната нишка светлина,

Забравяйки желанието да разкъсам с нокти тази нереална, дъждовно-лятна красота.

˜"*°•.•°*"˜

Както съм казвала доста пъти...не ме бива особено в поезията. От известно време обаче ми се искаше да пиша...нещо, но когато започвах и думите не идваха. Беше като досаден сърбеж, който не иска да спре.

В крайна сметка снощи по време на гръмогевичната бурия, няколко думи започнаха да ми се въртят в главата „Студ и вятър. Лед и дъжд" и реших, че ще се опитам да пиша стихотворение.

До последно се колебаех дали да го споделям, но ето че е тук. Бих се радвала на насоки, мнение и градивна критика^^