• Това е стар, прашен проект, който реших да изровя от рафта с отпубликувани творби, за да можем да помрънкаме и поговорим заедно за любимото си хоби. Ако сте тук защото обичате да пишете и да слушате как хора се оплакват от книжните си главоблъсканици, предполагам сте попаднали на добро място. •

Брой думи: 526

    Първата тема която реших да възродя е темата за ,,насладата от написаното", защото, нали знаете — писането е творене.

Пък и защото трябва да започнем с нещо по-весело.

Сега, тук говорим за собствени възгледи, затова първо ще кажа, че всичко това е моето виждане над нещата. Лично аз не смятам за редно да си представим писането просто като акт на надраскване на думи върху лист (било то електронен или хартиен), а по-скоро като наслада, успокоение и творене.

    Запомнете тези три думи и ги повтаряйте като мантра, защото хората са казали ,,насила хубост не става" и вероятно са доста прави.

   Предполагам бих могла да опиша това което имам предвид в тази тема така: усещането да изразиш себе си, създавайки измислен човек, който да извърши дадено действие, трябва да ти носи вид наслада. Това действие не винаги трябва да е свързано със самият теб или живота ти като цяло, и може да няма нищо общо с реалността в която живееш, но просто трябва да усещаш, че карайки този герой да направи нещо, постигаш временно Дзен в душата си.

   Ако стигнем дотук, следва да преминем към нещо също толкова важно: говоря за онзи миг, в който ние самите трябва да се отдадем на написаното от нас, като се поставим на мястото на читателите си.

  Не знаехте ли?

Тайната не е само в доброто писане, а в насладата и съпреживяването на сюжета заедно със самите герои. След като стигнете до някъде, например средата на вашата книгата, спрете и препрочетете написаното. Цялото. Ако нещо не ви допада, винаги можете да го преправите. (освен ако не сте го издали, но преди това редактора ще го е направил вместо вас) Никога не забравяйте да се насладите на творбата си като читател. За по-добро изживяване ще е по-удачно да го направете след доста глави или дори месеци след самото им написване. След половин година, когато може да сте позабравили сюжета и той няма да е така пресен в главата ви, ще можете много по-лесно да откриете какво куца в текста.

   Постоянно ми се случва да намирам свои стари персонажи и сюжетите им, които повреме на писането съм виждала по един начин, сега да виждам по съвсем различен. Някой ме впечатляват, а други — отегчават, но ако не се учим от грешките си никога няма да станем по-добри. Крайната ви цел винаги трябва да е вие да сте фен номер едно на себе си. Да можете да й се наслаждавате дори след години, независимо дали е фенфикшън, ,,уаншот" или сборник с разкази.

Ако вие не се радвате на собствените си творби, значи не правите нещо както трябва. Опитайте да смените жанра, ескпериментирайте със стилове и не се страхувайте да започвате нови неща, ако старите вече не ви доставят удоволствие. Животът е твърде кратък, за да ровим в кал, когато можем да заравяме краката си в морският пясък, нали?